Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Хубаво — каза Швейк, — но вие трябва да ми дадете това писмено, та като се пукне пикочният ми мехур, да се знае кой е виновен. За това има закон, господин ефрейтор.

Ефрейторът, който беше голям дръвник, се уплаши от пикочния мехур, така че на гарата целият конвой тържествено поведе Швейк към клозета. Изобщо ефрейторът през целия път правеше впечатление на свиреп човек и се държеше така надуто, като че ли още утре трябваше да получи в най-лошия случай длъжност командир на армия.

През време на пътуването по линията Пршемишъл–Хирув Швейк се обърна към него:

— Господин ефрейтор като ви гледам така, винаги си спомням за ефрейтора Бозба, който служеше в Тридент. Той, щом го произведоха ефрейтор, още първия ден започна да расте по обем. Бузите му отекоха, а коремът му така се наду, че на следния ден вече панталонът не можеше да го побере. Но най-лошото беше, че и ушите му започваха да растат на дължина. Пратиха го в болницата и полковият лекар каза, че това се случва с всички ефрейтори. Отначало те се надували и на някои скоро им минавало, но този бил тежък случай и можел да се пукне, защото имало някаква пряка връзка между нашивката на пагона и пъпа му. За да го спасят, трябвало да отрежат нашивката и той веднага се отпуснал.

От този момент Швейк напразно се мъчеше да поддържа разговор с ефрейтора и приятелски да му обясни защо всички казват, че ефрейторът бил нещастието в ротата.

От време на време ефрейторът отговаряше само с мрачни заплахи — щяло уж да се види кой от двамата ще се смее, като стигнат в бригадата. С една дума, землякът на Швейк не излезе човек и когато Швейк го попита откъде е, отговори му, че не било магарешка грижа.

Швейк прави най-различни опити да завърже разговор. Разказа, че не му е за пръв път да го водят под конвой, но че досега винаги и с всички, които са го придружавали, се е забавлявал много добре.

Ефрейторът обаче упорито мълчеше и Швейк продължи опитите си:

— Струва ми се, господин ефрейтор, че трябва да ви се е случило някакво голямо нещастие, като сте си глътнали така езика. Аз познавам мнозина тъжни ефрейтори, но толкова разкиснат човек като вас, господин ефрейтор, извинявайте, ама прощавайте, досега не съм срещал. Доверете ми се, кажете ми какво ви измъчва, може и да ви дам добър съвет, защото войникът, когото водят под конвой, има винаги по-богат опит, отколкото тези, които го пазят. Или знаете ли какво, господин ефрейтор, я вземете да разкажете нещо, за да убием скуката, примерно нещо за вашия край, как е там, има ли езера или пък може да има останки от някоя стара крепост и в такъв случай бихте могли да ни разправите какви легенди се носят за нея.

— Хайде стига, наситих се вече — извика ефрейторът.

— Щастлив човек сте вие — каза Швейк, — някои хора не се насищат никога.

— В бригадата ще ти дадат да разбереш, аз няма да се разправям с тебе. — Ефрейторът потъна в абсолютно мълчание.

Изобщо развлеченията в конвоя бяха твърде оскъдни. Унгарецът се забавляваше с немеца по странен начин, тъй като знаеше само две немски думи „iawohl“ и „was“680. Когато немецът му говореше нещо, унгарецът кимаше само с глава и казваше: „jawohl“, а когато немецът млъкваше, унгарецът казваше: „Was“ и немецът започваше отначало. Полякът се държеше аристократично, не обръщаше внимание на никого и се самозабавляваше, като се секнеше на земята. За тая цел той твърде майсторски си служеше с палеца на дясната ръка. След като се изсекнеше, той замислено разтриваше сопола на земята с приклада на пушката си и накрая твърде възпитано изтриваше изцапания приклад о панталоните си, при което непрекъснато мърмореше: „Света Богородице.“