За спасяването на света

Друг ръкав на преливащата река на модерността във фентъзито е лошото дете на жанра – ърбън фентъзито („градското“ фентъзи), обичайно, но не съвсем заслужено свързвано основно със спънати подрастващи кифли, влюбващи се в слънценосни вампири или обезкосмени върколаци, атлетични феи или нещо друго неестествено, дълговечно и много готино според стандарта на хормонален тийн с проблеми в училище и с майка си. Жанр, израснал от мрака на комплексите и мокрите сънища на съзряващите ни наследници, който напоследък се извращава в разни сиви варианти, където свръхестественото отстъпва на обичайно най-интересуващото милионите самотни читателки: яките принцове с пари и работещо либидо. Но да не пристъпваме през тъмните двери на порното за мамчета и да се извисим над нивото на паранормалните романси, фентъзи чик-флика и безцелното пуцане по вампирски изчадия, за да стигнем до приятния ърбън, където зрели индивиди срещат свръхестествени същества и разкриват една врата към потенциално възможното, но несъзряното, разширявайки мирогледа и превръщайки срамното удоволствие „аз чета фентъзи“ в гордост „аз чета качествена литература“. Голяма част от нещата на Нийл Геймън, Клайв Баркър, Джим Бъчър и Саймън Р. Грийн, та дори и Питър С. Бийгъл, бих осветила ярко като примери за качествено слово, всепокоряваща по логически магия и човешки подход за оцеляване сред привидно нечовешкото стълпотворение.

Сред новите жанрови експерименти е нужно да споменем и мистичното фентъзи, акцентиращо на преживявания, близки до духовно откровение, обогатявайки, замисляйки и подтиквайки към промяна на ежедневието заинтересования читател. Посягайки към привидно лек жанр, тук получаваме не само добър текст, но и послание. Някои го наричат и магически реализъм, макар че аз свързвам този термин основно с латиноамерикански имена като Борхес, Кортасар и Гарсия-Маркес, или ако мога да перифразирам великия Джийн Улф: магическият реализъм е жанр, запазен само за хора, пишещи, мислещи и дишащи на маготворен горещ испански, а не на класически хладен английски. Други го виждат като духовно, спиритуално, ню ейдж фентъзи, почти религиозно неортодоксално, където духове, призраци и есенции на предци водят живите си спътници към правилния изход от човешкия лабиринт на съществуванието, помагайки им да оставят своята лична следа и да научат своя кармичен урок. Заинтересованите е добре да потърсят повече за имена като Wendy Gillissen, Catherine Stovall, Marc Carver – има учудващи попадения, за които много страни и пазари още не са съвсем дорасли.

Модерното фентъзи отразява новото, нужно на новите хора, с новите мечти, новите идеи и новите тегоби. Невинаги е правилно разбрано, но обичайно се дискутира с плам, който рядко някое по-класическо едностранно произведение би могло да събуди в своите горди читатели. Светогледите ни се нуждаят от сериозно разширяване и премоделиране, а какъв по-добър начин за това от потапянето в алтернатива на реалността, родена в зората на новото различно?