Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— А как ще я кръстим, ако е момиче? — Въпросът свари Ру неподготвен и той стоя известно време като зашеметен.
— Имаш ли нещо против да се казва Абигейл като майка ми? — продължи Карли. Ру само кимна — нямаше думи.
Жрецът си тръгна и Карли се приготви да кърми детето. Ерик и Ру излязоха от стаята.
— Ще бъде хубава дъщеря — каза Ерик.
Ру вдигна рамене.
— Предполагам. Да ти кажа истината, очаквах момче. Може би следващия път.
— Не трябва да си разочарован — каза Ерик. — Мисля, че Карли много ще се разтревожи, ако разбере настроението ти.
— Смяташ ли? — попита Ру, докато слизаха по стълбата. — Тогава ще се върна и ще се повъртя около бебето, като се правя на очарован.
Ерик присви очи и взе от закачалката плаща и филцовата си шапка с голяма периферия. Навън валеше и той бе пристигнал съвсем измокрен.
— Трябва да ти кажа нещо — каза Ерик, докато хващаше дръжката на вратата.
— Какво?
— За известно време няма да се виждаме.
— Защо? — попита Ру и на лицето му се изписа нещо подобно на паника. Ерик беше един от малцината, на които можеше да вярва и да разчита на този свят.
— Заминавам. Трябваше да тръгне Джедоу, но преди седмица си счупи крак. — Той понижи глас. — Не мога да ти кажа къде, но предполагам, че се досещаш.
— За колко дълго?
— Не знам. Предстои ни… една кървава работа и може да ни отнеме много време.
Ру направи няколко крачки, стисна ръката на приятеля си и после го прегърна силно.
— Ти си единственият брат, когото съм имал, Ерик фон Даркмоор. Много ще се ядосам, ако разбера, че си загинал преди да видиш сина ми.
Ерик неловко отвърна на прегръдката и притеснено се отдръпна от Ру.
— Обаждай се от време на време на Грейлок. Трябваше да отпътува, но дьо Лунвил уреди да го оставят в резерва… — Ерик се усмихна хитро. — Ще бъде интересно пътешествие. Не би ли искал да дойдеш с нас?
Ру се засмя с малко тъга.
— Мога да мина и без това „интересно пътешествие“. — Той посочи към стаята горе. — Има хора, за които трябва да се грижа.
— Така си е — на свой ред се усмихна Ерик. — Само гледай да вършиш добре работата си, иначе ще се върна специално за да те набия.
— Ти само се върни, а пък прави каквото щеш — каза Ру.
Ерик кимна, отвори вратата и тръгна.
Ру остана за минута неподвижен. Обхвана го празнота, каквато не бе изпитвал никога досега. След малко свали наметалото си от стената, излезе и тръгна към работилницата. Забрави, че беше решил да се качи при бебето.
Язон махна на Ру да отиде при него. От половин година бизнесът се разрастваше и сега фирмата разполагаше с двайсет и шест каруцари на пълен работен ден и с цяла орда чираци.
— Какво има? — попита Ру.
Язон държеше пергамент без никакъв печат. Отбелязано бе единствено името на Ру.
— Току-що го донесоха. Дойде по кралската поща.
Ру отвори свитъка. В него беше написано само: „Един квегански търговец се появи в Сарт. Джон.“
Ру сбърчи вежди, като оценяваше важността на съобщението, после каза:
— Кажи на Дънкан, че веднага тръгваме за Сарт.
След малко Дънкан се появи от малкото жилище в задната част на склада, което поделяше с Луис, откакто Ру живееше със семейството си.
— Какво има? — каза той с тон, показващ, че не е много очарован от факта, че са го вдигнали от леглото.
— Помниш ли Джон Винси от Сарт?
— Какво е станало с него? — Братовчед му се прозя широко.
— Изпратил ни е съобщение.
— И какво пише? — попита Дънкан.
— Че се е появил търговец от Квег.
Дънкан се поколеба за миг, после на лицето му грейна усмивка.
— Квегански търговец в Сарт означава само едно нещо. — Той понижи глас. — Контрабанда.
— Нещо, което изисква да сме дискретни. — Ру се обърна и вдигна предупредително пръст към Язон. — Прати съобщение на Карли, че ще се върна след седмица.
Скоро потеглиха на север. Ру се чудеше защо ли Винси бърза да се срещне с него.
Пътуването до Сарт беше еднообразно и спокойно. Ру започна да се чувства неприятно, а и Дънкан постоянно му бъбреше за разни кръчмарски прислужници или за игра на зарове. Не можеше да разбере точно, но изпитваше чувството, че е забравил в Крондор нещо важно, нещо, на което не е обърнал достатъчно внимание. Докато стигнат Сарт, мъглявото безпокойство постепенно се превърна в тревога.
Пристигнаха по залез-слънце и веднага се отправиха към магазина на Джон Винси.
— Ще поговоря с него само минутка — каза Ру на Дънкан. — После ще отидем в хана.
— Добре — съгласи се Дънкан.