Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Не искаше да командва нищо. Добре си беше като обикновен войник. Но имаше и тренировка, и боен опит, неща, които бяха в недостиг напоследък, или поне така твърдеше кралица Елейн. Тъй че вече беше проклет офицер и водеше и конници, _и пехота_, моля ви се! Е, можеше да върти и копие, ако му се наложеше, макар да предпочиташе да се бие от гърба на коня.
Хората му бяха готови да бранят Височините, ако врагът се опиташе да щурмува нагоре по склона. Засега разположените пред драконирите стрелци с лъкове бяха предотвратили това, но скоро щеше да им се наложи да се изтеглят назад и тогава проклетите редови войници щяха да се захванат с проклетия бой. Долу шараите се отдръпнаха настрани, за да пуснат главните тролокски сили да атакуват склона.
Копиеносците щяха да настъпят, за да спрат тролокската атака, и дългите копия щяха да свършат добра работа тук, след като тролоците щяха да натискат нагоре. Ако хвърлеха отгоре и малко проклета конница на фланговете им, и малко скапани стрелци с лъкове да стрелят през ония портали, отворени високо във въздуха, сигурно щяха да могат да се заседят тука няколко дни. Може би седмици. Ако ги натиснеха с по-многобройна сила, щяха да отстъпват педя по педя, да се вкопчват във всяко парче земя.
Според Юно нямаше как да оцелее в тази проклета битка. Проклетият Масема трябваше да му е резнал главата, или сеанчанците при Фалме, или някой тролок някъде. Беше се старал да остане мършав, за да им е скапано гаден на вкус, когато го натикат в някой от проклетите им казани за готвене.
Драконите загърмяха отново и отвориха огромни дупки в ордите настъпващи тролоци. Юно запуши ушите си с ръце.
- Поне предупреждавайте, като ще го правите това, проклети мъде увиснали…
Следващият гръм удави вика му.
Тролоците долу бяха издухани във въздуха, драконите направиха на прах земята под тях. Тези проклети яйца _избухваха_. Какво друго освен Единствената сила можеше да накара метал да избухне? Юно беше сигурен, че не иска да знае.
Талманес се доближи до ръба и огледа нанесените щети. До него застана и тарабонката, жената, която бе измислила тези оръжия. Погледна назад, видя Юно и му хвърли нещо. Парче восък. Потупа се с пръст по ухото и след това заговори с Талманес. Той командваше бойците, но тя отговаряше за оръжията. Тя им казваше къде да разположат драконите за бой.
Юно изсумтя, но прибра восъка в джоба си. Юмрук тролоци, стотина на брой, бе пробил през зейналата дупка и той нямаше време да се занимава с ушите си. Сграбчи копието си, наведе го и даде знак на мъжете си да направят същото. Всички носеха бялото на Кулата, той също.
Зарева заповеди, след което изнесе копието в готовност, застанал леко извит на една страна до върха на склона и вдигнал задния край на копието. Едната му ръка стисна пръта отпред, за да насочва и да подсилва забиването. Другата стисна пръта отгоре, на лакът от края, готова да забие, щом тролоците влязат в обхвата му. Няколко реда копиеносци зад него стояха в готовност.
- Дръжте здраво, проклети овчари! - ревна Юно. - Здраво!
Тролоците се изкатериха по склона и налетяха срещу редицата копия.
Чудовищата в авангарда се опитаха да избият тежките копия настрани с оръжията си, но мъжете на Юно настъпиха и набучиха тролоци на остриетата си, често по две копия на звяр. Юно изпъшка и издърпа копието си назад, за да прониже в гърлото следващия тролок.
- Първи ред, назад! - изрева той и изтръгна острието от убития тролок. Бойците му също изтръгнаха оръжията си и оставиха труповете да се свлекат надолу по склона.
Копиеносците в първия ред се изтеглиха назад, а вторият ред настъпи между тях и заби копията си в ръмжащите чудовища. Всяка редица се въртеше в челото една след друга и след няколко минути целият юмрук тролоци беше избит.
- Браво - викна Юно и изправи нагоре дългото копие. Вадичка мръсна тролокска кръв потече по пръта от острието. - Добра работа.
Озърна се към драконирите, които тъпчеха още яйца в тръбите, и припряно измъкна восъка от джоба си. Да, можеха да удържат проклетата позиция.
Посегна да запуши ушите си с восъка, но вик отгоре го спря. Нещо изтупа на земята до него. Оловна топка с ивица плат, хвърлена от високо.
- Проклет сеанчански пръч! - ревна Юно, щом погледна нагоре и размаха юмрук. - Темето щеше да ми пръснеш с това, гнили червеи да те налазят дано!
Ракенът отлетя, без ездачът му сигурно да е чул и дума. Проклет сеанчанец. Юно се наведе и взе писмото от топката.
„Отстъпете по югозападния склон на Височините.”
- Каква е тая тъпотия? - промърмори Юно. - Алин, глупако, я прочети това!