Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Така подкрепена от този официален израз на уважение, чудесната банка и всички останали чудесни предприятия продължиха да съществуват и да се издигат; и зяпачите идваха в Харли Стрийт и Кавендиш Скуеър само да погледнат къщата, където живееше това златно чудо.
И когато виждаха главния лакей да си подава главата на вратата в някой миг на благоволение, зяпльовците се удивяваха на разкошния му вид и се питаха колко ли пари има в чудната банка. Но ако познаваха по-добре почтената Немезида, хич нямаше да се питат такова нещо и биха могли да кажат цифрата най-точно.
Глава XІІІ
Епидемията се разпространява
Че да се спре моралната зараза, е толкоз трудно, колкото да се спре физическата; че такава зараза се разпространява със силата и бързината на чумата, че заразата, веднаж пробила път, няма да пощади никоя професия или положение, но ще пипне и хора с най-добро здраве и ще се развие там, където най-малко очакват, е факт, установен от опита така здраво, както че човешките същества дишат въздух. Безценна услуга би било за човечеството, ако заразените, в чиято слабост и пороци се пораждат тези отровни и опасни смущения, можеха веднага да се заловят и поставят под строг арест (да не кажем, да се премахнат), преди отровата да започне да се предава на други.
Както огромният пожар изпълва въздуха надалече със своето свистене, така и свещеният пламък, раздухан от Барнакловци, накара въздуха да отеква все повече и повече от името Мърдл. То беше на всички уста и кънтеше във всички уши. Никога не бе имало, нямаше и не щеше да има друг като мистър Мърдл. Както вече казахме, никой не знаеше какво е извършил, но всички знаеха, че по-велик човек от него не се е раждал.
Долу, в Двора на кървящото сърце, където у никого не можеше да се намери едно излишно петаче, интересът към това чудо на века беше така голям, както и на борсата. Мисис Плорниш, която търгуваше сега с бакалски стоки и галантерия в уютно магазинче в ъгъла на двора, при горния край на стъпалата, където старият й баща с Меги й бяха помощници, държеше цели речи за него от тезгяха, когато разговаряше с клиентите си. Мистър Плорниш, който участвуваше в някакво дребно строително предприятие в района, с мистрия в ръка разправяше от върха на скелите и от керемидите на къщите как, според думите на хората, мистър Мърдл е точно човекът, запомнете, който ще оправи онези работи, гдето искат оправяне, и, да видите, той ще ни изведе на добър край. Мистър Баптист, единственият квартирант на мистър и мисис Плорниш, живееше скромно и с лишения, както си шепнеха хората, за да пести и да си вложи парите в известното предприятие на мистър Мърдл. А пък когато дамските кървящи сърца дойдеха за няколко грама чай и цели тонове приказки, те осведомяваха мисис Плорниш, че чули от братовчедка си Мери-Ан, която, знаете, работела в този бранш, че роклите на госпожата му можели да напълнят три вагона, че по-красива от нея не е имало, госпожо, а пък бюстът й — просто мрамор! И още казвали, госпожо, че този, гдето го взели в правителството, бил неин син от първия й съпруг, а той пък бил генерал и командувал армии, и печелел победи, ако можело да се вярва на хорските приказки. И още казвали, че според думите на самия мистър Мърдл, ако имал сметка, бил готов да купи и цялото правителство без печалба, но не бил съгласен да понася и загуба. И как може да се очаква такъв човек да губи, госпожо, гдето, така да се каже, и не е лъжа, пътят му е покрит със злато, а колко жалко, че не са му уредили нещо, та да е имал сметка да поеме правителството, защото такъв като него, и само такъв, знае колко са се покачили цените и на хляба, и на месото и такъв като него, и само такъв може и знае как да им смъкне цената.
Треската в Двора на кървящото сърце така се засили и разрасна, че дори през дните, когато мистър Панкс събираше наемите, броят на заболелите не престана да расте. В тези дни болестта приемаше особена форма и караше заразените да намират голямо извинение, дори утешение, като се позовават на магическото име.
— Е, хайде сега! — казваше мистър Панкс на някой неиздължен наемател. — Плащай си! По-скоро!