Владетелят на кулата

Обърна взор към множеството.

— Не те отнемат от силата ни. А вие! Вие сте нашата слабост! Идвате тук като роби, в каквито воларианците искат да ни превърнат, и се кланяте на този лъжлив старец, пълните сърцата си с лесна омраза, макар да знаете, че Отецът говори единствено за любов!

Обърна се пак към едрия жрец.

— Остави това, преди да си се порязал. — Той я зяпна и мечът с тънкото острие издрънча върху плочките. Рева плъзна поглед по останалите мечоносци и всеки от тях захвърляше оръжието си, щом очите ѝ се втренчеха в него, някои свеждаха поглед от срам, други я гледаха с изумление.

Множеството отдясно внезапно се раздвижи и Рева погледна натам — Антеш и Арентес си пробиваха път през хората, следвани от домашната гвардия в пълния ѝ състав, дузина стрелци и мъжете от Кралската гвардия. Рева вдигна ръка, когато новодошлите тръгнаха към пусналите оръжията мечоносци, после посочи пленниците.

— Освободете тези хора, господа, ако обичате.

Погледна през рамо Четеца. Лицето му беше побеляло, може би от гняв, а може би от изумление.

— Катедралата се затваря до следващо нареждане. И не си показвай лицето извън нея, ясно? — Прибра меча си в ножницата и слезе по стъпалата към васалния лорд. — Мисля, че имаш нужда от почивка, чичо.

Той кимна уморено и се усмихна, после изведнъж примигна стреснато, а очите му се разшириха, вперени в нещо зад гърба ѝ. Рева се обърна и видя Четеца да връхлита отгоре ѝ с кинжал в костеливата си ръка, оголил жълтите си зъби в ненавистна гримаса. Беше твърде близо и връхлиташе твърде бързо, та Рева да се дръпне настрани или да парира удара. Зърна нещо да разсича въздуха край нея, после Четецът се сви на две, кинжалът му я одраска пътьом по ръката и той се срина на катедралните стъпала пред нея. От корема му стърчеше мечът на дядо ѝ. Старчокът се закашля, сгърчи се и умря.