Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Този човек беше номериран роб със специфични умения — каза Френтис на Вендерс. — Предполагам, че познаваш достатъчно воларианци и знаеш какво означава това.
Лицето на рицаря застина в гримаса на страх, а откъм бронята му се разнесе силна миризма.
— Вяра! — изпръхтя Греблото и се извърна с погнуса. — Да беше оставил на рицаря да го довърши, по-приятно щеше да е за гледане.
Отдалечи се да пребърка труповете за ценности. Престъпните навици трудно се забравят.
— Така — каза Френтис и клекна до Вендерс. — Нямаме достатъчно време за изкуството на моя приятел, затова сигурно ще разбереш защо държа отговорите ти да са откровени и кратки.
Рицарят започна да кима енергично в ограниченото пространство на шлема си.
— Ще ми кажеш всичко, което знаеш за лорд Дарнел и какви ги върши той във Варинсхолд — продължи Френтис. — Колко хора има, къде спи, какво яде. Ще ми кажеш също така къде държи аспекта на моя орден.
Направиха погребална клада за Грейлин и Френтис смънка кратка заупокойна молитва, защото за по-дълга церемония нямаха време. „Как да кажеш всичко за такъв човек в няколко изречения?“ — помисли си той. Опита се да изрецитира пасаж от Катехизиса, но след първите два-три стиха се оплете и спря. Другарите му се спогледаха неуверено, а Давока пристъпи напред.
— Моят народ се бои от такива като него — каза тя и гласът ѝ проехтя в ждрелото. — Мислим, че те крадат от онова, което принадлежи на малесата и на боговете, и че кражбата ги изкривява и ги прави недостойни за клан и доверие. Този човек ми показа, че грешим.
Арендил пристъпи напред и се усмихна тъжно на увитото в плащ тяло на Грейлин.
— Понякога ми разказваше истории за Ордена, нощем, докато другите спяха. Всяка история беше различна и носеше нова поука. Надявам се, че съм го слушал с цялото внимание, което заслужаваха историите му.
Иллиан пристъпи до него, лицето ѝ се сгърчи от напиращи сълзи. Стисна здраво ръката му и каза:
— Каза, че кръвта ме правела дама, но животът ме бил направил ловджийка. И че според него второто ми пасвало повече.
Френтис пристъпи с факлата, поднесе я към подпалките и се дръпна назад.
— Сбогом, учителю — прошепна той на издигащите се пламъци.
Давока свали бронята на Вендерс, извади стрелите и превърза раните му. Действаше бързо и грубо, така че писъците на рицаря ехтяха надалеч и Ермунд се видя принуден да запуши с ръка устата му и да опре нож до гърлото му, докато Давока приключи. Опряха го на голям камък, сринал се от скалната стена, и оставиха една манерка така, че да може да я стига.
— Когато господарят ти те попита какво е станало — каза му Френтис, — кажи му, че Червения брат му праща поздрави и скоро ще се върне, за да си уредят сметките. Ако си умен, ще пропуснеш да му кажеш колко услужлив си бил.
— Вие всички сте глупаци — отвърна рицарят, открил в себе си останки от храброст сега, след като беше станало ясно, че няма да го убият. — Тази земя вече е на воларианците. Ако искате да живеете, трябва да прегънете коляно пред тях. Мислете ме за страхливец, ако щете, но след двайсет години аз още ще съм жив, а всички вие отдавна ще сте ум…
Стрелата от арбалета на Иллиан издаде металически звън, когато се удари в скалата зад Вендерс, след като го бе пронизала в окото. Не беше за вярване, но той успя да изблее още няколко думи, които, уви, се изгубиха в пръските разпенена слюнка, която изби на устата му, после клюмна напред, безжизнен и мълчалив.
— Извинявай, брат Френтис — каза Иллиан с израз на искрено разкаяние. — Пръстът ми се хлъзна.
Три дни се движиха на север. От клането в ждрелото бяха оцелели само два коня, две високи ренфаелски животни, които сега служеха като товарни коне под грижите на инструктор Ренсиал. Мъртвите воларианци се бяха оказали щедър източник на храна — в багажа им имаше ивици сушено месо и твърди сухари от пшеница и ечемик, от които ставаше изненадващо вкусна попара, ако ги накиснеш във вряла вода.
На третия ден скалите и доловете на Северен Азраел отстъпиха пред високите хълмисти равнини на ренфаелската граница, тревистите възвишения се издигаха насред богати пасбища, без горички или скали, които да им предложат подслон.
— Може да свърнем на изток — предложи Греблото. — Да тръгнем към крайбрежието. Там теренът е по-неравен. Помня го ясно от дните си на контрабандист.
— Нямаме време да заобикаляме — отвърна Френтис, макар че отлично разбираше защо бившият бандит държи да тръгнат на изток, „Тук е идеално за кавалерия, но нямаме друг избор.“