Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Аспектът остави придворните рицари и десетина свободни мечове да минат в галоп покрай него, после се дръпна на крачка от скалната стена, завъртя се, вдигна ръце и продължи да отстъпва, разперените му пръсти бяха насочени към един ерозирал участък от скалния навес. Звук като гръмотевица отекна в ждрелото, вдигна се червен прах и обгърна воларианската кавалерия, конете цвилеха и се вдигаха на задните си крака във врящия облак.
Грейлин продължи да отстъпва и след миг се чу нова гръмотевица, атаката на рицарите изгуби инерцията си, когато земята под краката им се разтресе и подплаши животните. Мъжът със синята броня плесна с юздите коня си по хълбока, за да го укроти, обърна се и видя как паяжина от пукнатини се разширява мълниеносно по скалите. Докато той зяпаше, Френтис го простреля в крака — назъбеният връх на стрелата улучи тънкия метал при колянната става. Рицарят се извъртя на седлото и хвана стрелата, но в същия миг втора стрела се заби в пролуката между нагръдника и рамото му и той се срина на земята.
Лежеше и виковете му се губеха в трясъка на разпадащата се зад него скала, която само след миг се пръсна с чудовищен звук, от който краката на Френтис и Арендил се подкосиха. Парчета пясъчник западаха към дъното на ждрелото, писъците на хора и коне потънаха в невъобразимия трясък на падащи камъни.
Димна колона се завихри нагоре и погълна превития силует на Грейлин и оцелелите кавалеристи и рицари, които се лутаха в паника. Френтис се изправи и простреля в гърба един кавалерист; в същия миг бойците се показаха от двете страни на ждрелото и изстреляха залп от стрели като истински професионални войници. Френтис прецени, че поне половината конници са свалени, захвърли лъка и нападна с изваден меч. Бойците последваха примера му.
Приключиха бързо — рицарите и кавалеристите намериха смъртта си от копие или меч без излишно суетене. Френтис видя как Арендил скочи и разсече с дългия си меч ръката на един кавалерист, който се опитваше да промуши Давока. Ермунд стоеше пред един засилил се за атака рицар, вдигнал меча си на нивото на главата; отстъпи настрани в последния възможен момент, нанесе майсторски удар отдолу нагоре, улучи незащитеното гърло на рицаря и го повали от седлото сред кървав фонтан.
Френтис откри Грейлин легнал на една страна, с притворени очи, кървеше от всички телесни отвори. Клекна до него и сложи ръка на якото му рамо. Клепачите на аспекта трепнаха и се отвориха сред кървави сълзи. Аспектът се загледа във Френтис с ясен поглед, после кожата около очите му се набръчка от усмивка. Грейлин се закашля в опит да каже нещо и от устата му шурна кръв. Френтис се наведе и го чу да мълви:
— Май… предпочитам живот без… пророчества.
— Аспекте?
Но аспектът на Седмия орден не каза нищо повече. Нито щеше някога да каже.
Френтис тръгна към рицаря със синята броня, който лежеше възнак. Опитваше се да стане и порой псувни се изливаше иззад затворения му шлем. Френтис подпъхна върха на меча си под забралото и рицарят млъкна веднага. Останалите бойци се стичаха към тях.
— Не трябва ли първо да го съдим или нещо такова? — попита Греблото. — Щото е васален лорд и прочие.
— Просто го убий това копеле, брат Френтис — каза Ермунд. — Или ми окажи честта да го убия аз.
Френтис вдигна с меча си забралото на рицаря. Отдолу се показа слабо лице с окървавени устни и ужасени очи.
— Вендерс! — каза с отровно презрение Ермунд, пристъпи напред и ритна раненото коляно на мъжа, който нададе нечовешки вой от болка. — Искаме господаря, не кучето. Позволил ти е да поносиш бронята му, а? Къде е той? — Ритна го отново. — Къде е?
— Достатъчно — каза Френтис. — Познаваш ли този мъж?
— Рекус Вендерс, главният придворен рицар и най-големият подлизурко на Дарнел. Предвождаше рицарите, които дойдоха за барона, а мен и хората ми предаде на воларианците. Онези, които не беше убил преди това.
— Аз… аз следвам своя васален лорд — заекна Вендерс. — Обвързан съм към него с клетва…
— Да ти пикая на клетвата. — Ермунд стъпи на шията му и натисна силно — Братовчедите ми загинаха в онзи ден, боклук мръсен!
Давока пристъпи напред и сложи ръка на гърдите на Ермунд, в очите ѝ гореше неодобрение. Рицарят я погледна гневно, после се обърна с яден вик и остави Вендерс да се дави на земята.
Френтис махна на Трийсет и четири. Бившият роб, който тъкмо чистеше острието на меча си, остави оръжието, приближи се и погледна Вендерс с обичайното си безразличие.