Владетелят на кулата

Рева взе едно гърне с масло за осветление и го хвърли върху щитовете, гърнето се пръсна и течността ги заля. Огнена стрела последва гърнето и много скоро воларианците се видяха принудени да захвърлят горящите щитове и повечето загинаха от стрелите, с които защитниците ги засипаха моментално. Но през пробойните идваха други, сякаш войската им нямаше край.

Отдясно се чу рог, две изсвирвания, сигнал, че всеки миг ще се отвори нова пробойна.

— Дръжте здраво тук! — каза тя на Антеш и хукна към най-близкото мостче между покривите.

Два батальона свободни мечове атакуваха в различни точки по протежение на северния пръстен; единият срещаше отпор, но другият бе успял да се прехвърли през стената — малък, но растящ възел от щитове, засипван със стрели и какво ли още не. Тук защитниците бяха предимно цивилни граждани, подсилени с няколко стрелци и гвардейци, но липсата им на военен опит донякъде се компенсираше от ожесточението, с което се сражаваха. Рева видя как един едър мъж на преклонна възраст с кожена престилка на дърводелец напада воларианския възел с брадва, следван от неколцина млади чираци. От покривите наоколо хората хвърляха по врага камъни и шишета, както и непрестанен порой от псувни и обиди.

— Умрете, лайна такива, еретици мръсни! — кресна една млада жена, вдигна голямо строително блокче над главата си и го метна по воларианците. Снарядът падна в средата на покрива от щитове и проби дупка. Рева видя своя шанс, хукна към ръба на покрива и скочи. Падна върху един войник, който тъкмо се опитваше да стане и да запуши с щита си отвора в защитата. Мъжът омекоти падането ѝ и се строполи на паветата. Мечът се заби в отворената му уста и прониза мозъка. Къси мечове се насочиха към нея и Рева скочи, въртеше се и се извиваше, мечът ѝ летеше като сребърна резка, намираше очи и гърла с ужасяваща точност. Като видяха какво прави тя, цивилните удвоиха усилията си, старият дърводелец размахваше свирепо брадвата си и ревеше, а чираците му налагаха де що сварят със секири и чукове. Други притичаха от къщите наоколо, награбили ножове и сатъри. Трети нямаха никакво оръжие, хвърляха се върху гърбовете на воларианците, млатеха ги с юмруци и им деряха очите.

Воларианците скоро се прекършиха под натиска, някои пробваха да се изкатерят обратно по стената, но до един бяха поразени със стрели в гърба. Други се биха до края, а един дори успя да отблъсне цивилните, застанал над свой повален другар, размахваше меча си с икономичните и умели движения на ветеран. Зъбеше се на цивилните и крещеше неразбираеми проклятия, докато хората събираха кураж за нова атака, а после видя Рева и се вкамени.