Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Мечът изскочи мълниеносно от ножницата ѝ и мъжът побърза да се дръпне. Рева с изненада позна в смелчагата продавача на плодове, от когото беше купила ябълка през първия си ден тук, на стъпалата на катедралата.
— Махни се от пътя ми — каза тя с глас тих и пълен с неприятни обещания.
Продавачът на плодове пребледня и отстъпи назад.
— Ето я! Идва! — извика напевно Четецът от стъпалата на катедралата. — Точно както предсказах. Незаконородената ученичка на курвата, фалшиво благословената.
Погледът на Рева попадна върху брат Харин, коленичил с окървавено лице пред редицата пленници. Велис стоеше на колене до лечителя с вързани зад гърба ръце и дървена запушалка в устата. Аркен бе коленичил от другата ѝ страна, полюляваше се от слабост; лицето му беше бледо като платно, а главата му клюмаше.
— Имам една благословия за теб — викна Рева на Четеца и хукна напред, заслепена от червено. — Направена е от стомана, не от думи.
Любимият жрец на Четеца, онзи, който идваше да им носи бележниците му, се опита да я спре с неумело мушване на рапирата. Оръжието падна на плочките с все два от пръстите му. От двете страни на Четеца се редяха неговите епископи и на Рева не ѝ убягна фактът, че нито един от тях не пристъпи напред да го защити — повечето я зяпаха стреснати, а неколцина предпочетоха да отклонят поглед, един-двама дори се усмихнаха сякаш. Рева стисна стареца за предницата на робата и той се отпусна в хватката ѝ като чувал с картофи. Дръпна го едно-две стъпала надолу и вдигна заплашително меча си.
— Жрецът! — каза тя. — Кой е той? Знам, че докладва на теб.
— Такъв грях. — Старецът поклати глава, в очите му блестеше лудост и изумление. — Такава развала на свещената плът. Точно ти, обещаната за нашето спасение, пропита от неестествена страст…
— Просто ми кажи! — Натисна го надолу, върхът на меча проби дрехата му.
— Ярката светлина на твоето приношение ще ни обедини. Обещано му е от пратеника на самия Отец…
— РЕВА!
Беше единственият глас, който можеше да я спре. Обърна се и видя чичо си да накуцва през тълпата; хората се отдръпваха да му направят път с наведени глави. Беше жалка гледка, изпосталял умиращ човек, който си влачи краката и използва стар меч за бастун. Ала имаше и достойнство в тази жалка картинка, авторитет в нетрепващия му поглед, на който реагираха дори мечоносците — сведоха оръжията си, когато васалният лорд наближи бавно стъпалата.
Рева пусна Четеца и слезе при чичо си, който спря задъхан няколко стъпала по-надолу.
— Мисля — каза той със слаб глас, — че нашият народ ще иска да чуе новината, която носиш.
— Новина, чичо? — попита тя, задъхана от едва потиснат гняв.
— Да. Откровението на Отеца. Време е да го споделим с хората.
„Откровение?“ Рева плъзна поглед по множеството и видя различни изражения — имаше страх и надежда, но най-вече дълбока несигурност. „Това им предлага той — осъзна Рева и стрелна с поглед Четеца. — Предлага им сигурност. Лъжа, маскирана като велика истина. Ако го убия, няма да докажа, че греши.“
— Лорд Вейлин Ал Сорна идва да ни помогне! — каза тя високо, за да я чуят всички. — В момента се придвижва насам с голяма и силна армия!
— Лъжи! — изсъска Четецът и бавно се изправи. — Опитва се да заличи словото на Отеца чрез лъжи! И при това се позовава не на друг, а на Мрачния меч!
— Ал Сорна не е Мрачния меч! — извика тя, когато тълпата се разшумя. — Той идва да ни спаси. Аз съм лейди Рева Мустор, наследница на престола на това васалство и дъщеря на Верния меч. Наричате ме благословена, вярвате, че Отецът е обърнал взора си към мен. Аз казвам, че го е обърнал към всички нас. А Отецът не награждава убийството.
— Те отхвърлят любовта на Отеца! — Четецът посочи с костелив пръст коленичилите пленници. — Присъствието им зад тези стени отнема от силата ни!
— Отнема от силата ни? — Рева спря погледа си върху продавача на плодове, който се беше опитал да ѝ препречи пътя. — Ти! Ти имаш меч. Защо не съм те видяла на стените?
Мъжът се размърда и се огледа притеснено.
— Имам дъщеря и трима внуци, милейди…
— Които ще умрат, освен ако не удържим града. — Обърна се към един жрец, който стоеше близо до стъпалата, едър мъж с тънък меч, който висеше от месестата му ръка като мокра вейка. — Ти, слуга на Отеца, и теб не съм виждала на стените. Но този мъж — и посочи Аркен, — него съм го виждала многократно там, виждала съм го да се бие и да пролива кръвта си във ваша защита. А този пък — посочи брат Харин — се труди неуморно и помага на ранените. А тази жена… — Очите на Велис грееха ярко, широко отворени над запушалката в устата ѝ. — Тази жена служи на васалството вярно и отлично в продължение на години, а напоследък се труди до изнемога, за да осигури прехраната на обсадения ни град.