![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Щеше ли да я вземе отново? Още не беше решил. Възнамеряваше да отрече всичко, ако тя беше достатъчно будна да го обвини. Щеше да е толкова състрадателен, толкова загрижен за страховете ѝ. В контролирането на нечия чужда реалност имаше такава власт… Никога преди не беше го осъзнавал.
— Какъв ужасен кошмар — прошепна с престорено съчувствие и почувства напиращата самодоволна усмивка, която заплашваше да покори лицето му. Той овладя изражението си и се опита да се успокои. Няколко дълбоки вдишвания по-късно Кенит отвори вратата и влезе в полумрака.
Гаснещият зимен следобед слабо осветяваше стаята. Тя се беше сгушила под завивките на леглото, дълбоко заспала. Малката стая беше наситена с острата миризма на повръщано. Той се облегна на патерицата си, за да затвори вратата, и сбърчи нос заради смрадта. Така нямаше да стане; подобна миризма беше крайно непривлекателна. Разваляше всичко. Щеше да му се наложи да ѝ даде допълнителна доза от успокоителното с мак и мандрагора и да изпрати корабния юнга да изтърка хубаво стаята, докато Алтея спеше. Горчиво разочарован, Кенит остави подноса на масата.
Цялата ѝ тежест се стовари между плешките му. Той се строполи — поднос, патерица, храна, всичко падна заедно с него в дрънчаща бъркотия. Главата му се удари в ръба на масата, докато падаше. Ръцете ѝ стиснаха гърлото му. Кенит се замята насам-натам, като прибра брадичка към гърдите си, за да ѝ попречи да го стисне по-здраво. Бе опряла коляно в кръста му, но той се претърколи и тя падна с него. Рефлексите ѝ бяха бавни, притъпени от опиатите. Ако той все още имаше два крака, нямаше да има шанс срещу него. При настоящото положение обаче Кенит успя да хване китката ѝ за съвсем кратко, преди тя да се отдръпне рязко от него. Издърпа се на крака, задъхана и олюляваща се, и отстъпи от него в малкото помещение, докато той се изправяше на ръце и коляно. Очите ѝ бяха широко отворени и черни. Патерицата му беше паднала далеч от досега му. Той се запромъква към нея.
— Копеле! — изхриптя задъхано тя. — Безсърдечно животно!
Той изимитира недоумение.
— Алтея, какво те прихваща?
— Ти ме изнасили! — дрезгаво изграчи тя. Думите ѝ се извисиха до вик, без да се интересува кой може да чуе. — Ти ме изнасили. Уби екипажа ми и изгори кораба ми. Ти уби Брашън! Плени Вивачия! Всичко е твое дело!
— Не говориш смислено. Скъпа моя, умът ти е объркан. Успокой се! Не искаш да се посрамиш пред целия екипаж, нали?
Кенит я видя как се оглежда наоколо за оръжие. Не беше преценил добре колко опасна беше. Въпреки остатъчното действие на опиата, с което се бореше, мускулите ѝ се стегнаха конвулсивно. Той познаваше погледа на убийството; беше го виждал достатъчно често в огледалото. Хвърли се към патерицата си, но в следващия миг Алтея скочи не към него, а към вратата. Тя тромаво се захвана с резето, след което рязко отвори вратата и се блъсна в касата, докато се олюляваше отвъд прага. Видя я как се удря в отсрещната стена, задържа се, а после се заклатушка нагоре по стълбата към палубата.
Фигурата. Опитваше се да се добере до фигурата. Кенит постави патерицата под мишница, хвана се за ръба на масата и се издърпа на крака. Алтея щеше да получи изненада, ако стигнеше чак до бака. Там нямаше да открие Вивачия, която да помоли за помощ. Изкушаваше се да ѝ го позволи, но не можеше да допусне да фучи и беснее пред екипажа му. Ами ако Уинтроу и Ета я чуеха?
Кенит достигна вратата и надникна навън. Алтея бе забавила крачка. Подпираше се на стената и се препъваше упорито напред. Тъмната ѝ коса висеше като провиснала завеса около лицето ѝ. Беше облечена в дрехите на Уинтроу, напоени с разсипана храна и повръщано. Вероятно се беше събудила, облякла, а после се беше свила там, в очакване да се появи. Завиден план, предвид колко мак ѝ беше дал. Почти ѝ се възхищаваше. Трябваше да увеличи дозата.
Силуетът на моряк се появи в рамката на вратата в края на помещението. Кенит повиши заповедно глас:
— Задръж я. Върни я в стаята ѝ. Тя не е добре. Нападна ме.
Фигурата направи две крачки в мрачната кабина и Кенит внезапно осъзна грешката си. Морякът беше Уинтроу.
— Лельо Алтея? — попита невярващо Уинтроу. Той ѝ предложи ръката си за опора, но тя го отхвърли презрително. Кенит се съмняваше, че го е разпознала. Вместо това Алтея вдигна трепереща ръка, за да посочи Кенит.