Гаснещ зрак [bg]

— И що за трактат би се получил, жрецо?

Седорпул сви рамене и огледа криптата.

— Миналото е литания от наивни очаквания.

— Но за сметка на това ние вече сме много по-мъдри.

— Точно така.

— Е, всъщност има някои, дори други учени, които намират утеха в убеждението, че миналите векове в историята може да бъдат видени като фази от нашето детство, което ги освобождава от вината, че са били недостатъчно благоразумни, и по този начин освобождава нас, в настоящето, от всяка задържало се усещане, че някога, много отдавна, животът е бил по-добър, отколкото е сега.

— Това ли е причината да ме повикаш? Бих предпочел груби драскулки на опърпан свитък, оставен на писалището ми, до който да стигна след няколко десетилетия, когато най-после имам време за това.

— Да, сигурен съм — отвърна Райз Херат, докато пак оглеждаше азатанайския бронз. — Но нещата не са по-добри, нали? — Махна широко с ръка. — Виж тук, в нашата Затъмнена зала, нашите изоставени идеали. Такъв детински оптимизъм!

— Ако това е всичко…

— Говори ми за магията.

Жрецът го изгледа.

— Какво искаш да знаеш?

— Обхвата на твоята сила. Твоя контрол над нея.

— И в това проявяваш академичен интерес?

— Не, в това действам по нареждане на Върховната жрица.

Смътна сянка сякаш смачка херувимски гладките черти на Седорпул и все едно показа, в един непредпазлив миг, старческото му лице от някое далечно бъдеще.

— Има вече причина да се съмнява в мен ли?

— Може би е нашата новооткрита нужда, жрецо, да се защитаваме от самите себе си. Метни на плещите ми наметалото на шпионин. Познат терен, на който да облекчиш притеснението си.

— Като дворцов сенешал, няма да я притесня.

— Значи претендираш за голяма мощ.

— Претендирам за достатъчно увереност.

— Мисля, Седорпул, че тези мощ и увереност са помели младия весел мъж, когото познавах някога.

— Има ли още нещо, за което искаш да ме питаш?

— Кой е врагът ти?

— Моят враг?

— Щом сбираш сила — онези потоци магия, — срещу кого ще я развихриш?

— Аз съм слуга на Майка Тъма.

— От вида слуги, който тя не е искала, Седорпул.

Жрецът изведнъж се озъби.

— А, да, сега си спомням. Твоята загадъчна аудиенция с Майка Тъма в компанията на Ланеар и онзи азатанай. Но подробностите за онази среща? Е, никой от вас не благоволи да ме уведоми, нито пък някой друг, впрочем. Чувам, че си си навлякъл гнева на лорд Силхас Руин, но дори това не те е разколебало. Следователно, кладенец от тайно знание, от който можеш да черпиш когато пожелаеш, както те устройва в миг на нужда.