Гравитационна дъга [bg]

Офицерските тоалетни на свой ред са тапицирани с червено кадифе. Декорът съответства на предписанията на Ръководството за безопасност от 1930-те. Тоест, стените са изцяло окичени с фотографити, снимки от Ужасяващи Катастрофи и Злополуки в Историята на Германския Военноморски Флот. Сблъсъци на кораби, експлозии на корабни муниционни складове, потопяване на подводници, напълно подходяща обстановка за офицер, който опитва да се пребори със запека. Лисиците явно са били доста заети. Командващите офицери получават цели апартаменти, личен душ или вградена в пода вана, маникюристка (предимно доброволки от СНД895), сауна, кушетка за масаж. Обаче за компенсация всички прегради и тавани са облепени с огромни фотографии на Хитлер като участник в различни забавни игри. А тоалетната хартия! Тя е покрита, квадрат след квадрат, с карикатури на Чърчил, Айзенхауер, Рузвелт, Чан Кай Ши, а винаги на разположение има даже и специален щабен карикатурист, който за постоянно търсещите нещо по-необичайно ценители, може по поръчка да прави илюстрации върху бели листове. От радиокабината предаваха по високоговорителите откъси от произведенията на Вагнер и Хуго Волф896. Цигарите бяха безплатни. Хубав беше животът на борда на Клозетния Кораб „Безцеремонният“, когато той курсираше между Свинемюнде и Хелголанд897, вредом, където имаше нужда от него, камуфлиран в оттенъците на сивото в стил „начало на века“ с несиметрични ъгли образувани от рязко контрастиращи зигзаговидни диагонални ивици, които връхлитат към теб от средата на корпуса така, че не можеш да определиш в каква посока плава той. Екипажът на кораба живее в единични каюти, всеки човек притежава свой ключ и гардероб, преградите са украсени с библиотечни рафтове и плакатни снимки на момичета… а има даже и едностранни огледала така, че да седиш на спокойствие, с пишка увиснала към леденостудената морска вода в легена, да слушаш Народния Радиоприемник VE-301 и да наблюдаваш отминаващия следобед, забързаното потропване на краката и шума от разговорите, играта на карти в груповите тоалетни, търгаши покачени на тронове от истински порцелан да приемат посетители, някои от тях строени в колона проточена чак извън отсека (кротки, тихи и делови опашки, като в банка), клозетни юристи дават съвети, влизат/излизат всевъзможни посетители, подводничарите се свиват прегърбени и ежесекундно гледат с нервни тикове в тавана, моряците от разрушителите лудеят край улеите (гигантски улеи! по протежение на цялата напречна подпалубна греда на кораба, даже, според легендата, стигащи чак до огледалното пространство, достатъчно големи, за да се наместят над тях 40–50 хемороидни гъзове един до друг, докато отдолу бучи неспирна река от бързо струяща солена вода), любимото им развлечение е застанали над горната част на течението да палят стиски тоалетна хартия и да хвърлят пламтящите жълти топки във водата и злорадо се кискат, докато един след друг клечащите скачат с вопли от дупките, хванати за опърлените гъзове и вдишват вонята на изгоряло срамно окосмяване. А и самият екипаж на „Безцеремонният“ не пропуска от време на време да подхвърля груби шеги. Незабравимо ще остане как в 1943 година в разгара на Птомаиновата Епидемия898, корабните монтьори Хьопман и Кройс включили отходния тръбопровод към вентилацията система на каютата на старши помощник-командира. Той, като стар и опитен Клозетнокорабен служител, само се изсмял добродушно на остроумната лудория и преместил Хьопман и Кройс на един ледоразбивач, където тази двойка Лайнотехнически механици започнала да издига из цялата Арктика ледено-снежни монолити, смътно напомнящи по форма големи лайна. От време на време върху дрейфуващи на юг ледени късове се появява някой от тях в цялото си призрачно величие и предизвиква всеобщо възхищение.