![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— На мен ми беше възложена само част от него. Нищо особено, обикновена работа. Наистина.
— Аеродинамиката не е обикновено нещо — Енциан е спокоен, мрачно сериозен.
— Там имаше и други хора от отдела на Геснер. Конструктори-механици. Аз винаги работех извън цеха на професор-доктор Курцвег.
— Кои бяха другите?
— Не помня.
— Така значи.
— Не ме бийте. Защо ми е да крия? Истина ви казвам. Държаха ни отделно. Никого не познавах в Нордхаузен. Само няколко души от моя работен сектор. Кълна се. Хората, които отговаряха за Черния Агрегат ми бяха напълно непознати. До първия ден, когато всички се срещнахме с майор Вайсман, не бях виждал никой от тях. Истински имена изобщо не се използваха. На всички ни бяха дадени кодови прозвища. Някой казваше, че били взети от филмови герои. Другите аеродинамици бяха „Шпьори“ и „Хаваш“916. Мене ме наричаха „Венк“.
— В какво се състоеше работата ви?
— Контрол на теглото. От мен искаха само да премествам ЦТ917 за едно устройство с определено тегло. Самото тегло бе строго засекретено. Четиридесет и няколко килограма. 45? 46?
— Номерата на позициите — ръмжи Андреас иззад рамото на Енциан.
— Не ги помня. Бяха в опашната част. Помня, че натоварването беше асиметрично на надлъжната ос. Насочено към стабилизатор ІІІ, който регулира ъгъла на рискаене…
— Знаем това.
— Следва да говорите с „Хаваш“ или „Шпьори“. Би трябвало те да са разработвали онази задача. Говорете с хората от „Насочване“. — Да ме пита човек защо го казах…
— Защо го каза?
— Не, не, не съм работил по тези задачи, това е всичко, насочване, бойна глава, двигател… питайте тях. Питайте другите.
— Ти имаше предвид нещо друго. Кой работеше по насочването?
— Нали ви казах, никого не знам по име. — Това става в последните дни, в прашасалия ресторант на самообслужване. Машините в съседните зали, които някога денонощно блъскаха немилостиво по тъпанчетата на ушите като тежки длета, сега мълчат. От стените на товарните платформи, между застъклените прозорци се пулят римските цифри на контролните часовници. От конзолите над главите им на черни гумирани кабели се поклащат телефонни розетки, над всяко бюро виси съответстващия му съединител, всички бюра са абсолютно празни, покрити с тънък слой поръсена от тавана фино разпрашена сол, няма телефони за включване, няма вече думи за казване… Лицето на приятеля му отсреща, изпитото и безсънно лице, с почти изчезнали устни, сега прекалено заострено, който някога бе повръщал бира върху походните ботуши на Ахтфаден, сега шепне: „Не можех да тръгна с фон Браун… само не и при американците, там всичко ще продължава по същия начин… Аз искам наистина да приключа, това е всичко… довиждане «Венк».“
— Да го напъхаме в отходния канал — предлага Андреас. Всички са тъй черни, тъй самоуверени.
Изглежда аз съм последният… някой вече със сигурност го е хванал натясно… какво могат да направят тези африканци с едно име… всеки може да им го съобщи…
— Той ми беше приятел. Познавахме се още от преди войната, от Дармщат.
— Ние няма да му причиним зло. И на теб няма да ти направим нищо лошо. Искаме Черния Агрегат.
— Нериш. Клаус Нериш. — Нов параметър за неговия самокоефициент: предателство.
Докато напуска Безцеремонният, Ахтфаден чува зад гърба си металически радиоглас, накъсван от смущения сякаш предаван от друг свят. „Полковник Енциан. М’окаманга. М’окаманга. М’окаманга.918“ В думата има настойчивост и сериозност. В сумрака Ахтфаден стои край канала, сред стоманени останки от кораби и старци, и чака указания накъде да тръгне. Но къде е сега електрическият глас, който ще го призове някога?
□ □ □ □ □ □ □ □
Бяха поели на път с баржа по канала Шпрее-Одер, най-после в направление към Свинемюнде, където Слотроп искаше да разбере доколко нишката на Гели Трипинг ще го приближи до Черния Агрегат, а целта на Маргерита бе среща с яхта пълна с бежанци от Люблинския режим919, сред които би трябвало да бъде дъщеря й Бианка. Някои участъци от канала все още са блокирани — нощем ясно се чува как руските сапьори взривяват с тринитротолуол останките от разбити кораби — но Слотроп и Грета като мечтатели-фантазьори могат да призовават повърхностно течение достатъчно силно, за да отмие развалините захвърлени на пътя им от Войната. Вали на пресекулки. По пладне небето ще започне да се заоблачава и да придобива цвета на мокър цимент, ще задуха остър и студен вятър, след това дъжд, който почти преминава в мокър сняг ще блъска в лицата им нагоре по канала. Те се крият под брезента, сред бали и варели, миризма на катран, дърво и слама. Когато нощите са ясни, нощи на пискуни и жаби, очите на пътешествениците вибрират от падащите звезди и сенките по брега на канала. Върби очертават бреговете. В полунощ се надигат спирали от мъгла и забулват дори огънчето от лулата на шкипера, някъде високо напред или ниско на сънуващия керван. Тези нощи, благоуханни и зърнести като дим от лула, са тихи и даряват несмущаван сън. Берлинското безумие е останало назад, Грета изглежда по-малко уплашена, може би всичко, от което имат нужда, е да бъдат в движение…
916
Имената на герои от филма „Доктор Мабузе, играчът“ (1922) на Фриц Ланг (1890–1976). Във филма двамата са помагачи на д-р Мабузе. Шпьори е прислужник и гримьор, а Хаваш — шеф на група фалшификатори на пари. — Б.пр.
917
Център на Тежестта. — Б.пр.
918
Незабавно. Незабавно. Незабавно (хереро). — Б.пр.
919
В края на 1944 и началото на 1945 базираният в Люблин Полски Комитет за Национално Освобождение организира и извършва събарянето на разположеното във Варшава т.нар. „Варшавско“ марионетно правителство на Полша. — Б.пр.