Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Гравитационна дъга [bg]
Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гравитационна дъга [bg]

Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ.
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
1 ... 281 282 283 284 285 286 287 288 289 ... 485
Перейти на страницу:

Къщичката до реката всъщност е оградено място и изпълнява ролята на ресорно окачване за деня и лошото време, и до късна вечер допуска само леки колебания на светлина и топлина, които от сутрин до обедната кулминация се повтарят отново, но вече омекотени до нежно полюшване от земетръсния ден навън.

Когато чува стрелбата от все по-отдалечените улици, Грета си припомня звукозаписните студиа от началото на нейната кинокариера и възприема експлозиите като реплики за титаничните снимачни площадки от сънищата й, които постепенно се задръстват от хиляди статисти: кротки и смирени, подкарвани от изстрели, те се надигат и отпускат, подредени във формации съответстващи на Режисьорските представи за картинна образност — река от гримирани в жълто лица с бели устни, поради ограничената светочувствителност на тогавашната филмова лента, потни жълти преселения, заснемани отново и отново, бягат от нищо, спасяват никъде…

Сега е ранна сутрин. Дъхът на Слотроп белее във въздуха. Сънувал е и току-що се е пробудил. Част І от една поема, с гравюри на дърво илюстриращи текста: жена присъства на киноложко изложение, което същевременно е по някакъв начин и осеменителен сеанс. Тя е довела нейната кучка-пекинез с отвратително милото име Мимси или Гу-Гу или нещо такова, за да бъде обслужена. Прекарва си приятно времето в градинска обстановка с други буржоазни дами като нея, когато от близкото заграждение чува как нейната кучка се празни. Страстният вопъл продължава още и още, много по-дълго отколкото изглежда е прилично и тя внезапно осъзнава, че това е нейният глас, този нескончаем вой на кучешко удоволствие. Останалите жени изискано и учтиво се преструват, че не забелязват и не чуват. Тя се срамува, но е безпомощна, подтиквана от нуждата да излезе и да намери животни от други видове, с които да се ебе. Прави минет на един пъстър безпризорен мелез, опитал преди това да я възседне насред улицата. На някакво голо поле близо до ограда от бодлива тел, зимни огньове отвъд облаците, един висок жребец я заставя еа коленичи покорно и да целува копитата му. Котараци и норки, хиени и зайци я ебат, загубени вечер в горите и до един водопой в пустинята.

Когато започва ІІ част, тя е разбрала, че е бременна. Съпругът й, добродушен глупав продавач на мрежести врати, сключва с нея споразумение: нейното обещание изобщо не е споменато, но в замяна след десет месеца той трябва да я заведе там, където тя иска. И съответно малко преди изтичането на тези десет месеца, той е насред реката, американска река, в гребна лодка, натиска веслата, вози жена си на пътешествие. Основният цвят в тази част е виолетовият.

Част ІІІ я заварва на речното дъно. Удавена. Но утробата й е изпълнена с всевъзможни форми на живот. „Използвайки я в качеството й на русалка“ (строфа 7) те я транспортират надолу през тези зелени речни глъбини. „Отново злочестина и неволя./ Възрастният Скуалидоци, орачът на глъбините,/ Привършва сеитбата за деня/ Съзира синьо-зеления й корем сред водораслите“ (строфи 10–13), и я издърпва нагоре. Той е класически брадат Нептун с безметежно старческо лице. От тялото й сега руква поток от различни твари, октоподи, северни елени, кенгурута, „Кой може да опише всичкия живот/ Що напусна утробата й в онзи ден?“ Скуалидоци успява да зърне само мимоходом този удивителен порой, докато я изнася на повърхността. Това е спокойно и слънчево зелено езеро или рибарник, с брегове засенчени от върби и обрасли с трева. Насекоми бръмчат и жужат. Сега основният цвят е зелен. „И когато изплува на слънцето/ Тялото й намери съня във водата/ И в летните глъбини/ Тварите се разотидоха / Всяка от тях при своята любов/ В разгара на следобеда / А реката течеше спокойно…“

Този сън не го оставя на мира. Слотроп нанизва стръв на кукичката, кляка на брега, хвърля въдицата в Шпрее. След малко запалва войнишка цигара и дълго остава неподвижен, докато мъглата пълзи бавно през крайречните къщи, някъде високо горе невидими бучат самолетите, а кучетата потичват и лаят из задните улици.

1 ... 281 282 283 284 285 286 287 288 289 ... 485
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)