Гравитационна дъга [bg]

— Atmen… atmen *… означава не само дишам, но и Божията душа, Божието дихание… — доколкото помни Ахтфаден, това е един от малкото на брой пъти, когато са разговаряли насаме, пряко — atmen е автентичен истински арийски глагол. А сега ми обясня за скоростта на реактивната струя.

— Какво искаш да знаеш? 1981 метра в секунда.

— Кажи ми как се променя.

— Остава почти постоянна в продължение на цялото изгаряне.

— Но все пак относителната скорост на въздуха се променя драстично, нали? От нула до Мах 6. Не можеш ли да разбереш какво става?

— Не, Фарингер.

— Ракетата създава своя собствена много силна въздушна струя… Без ракета и атмосфера няма въздушна струя… но в дифузера, дихание… яростно и пламтящо… непрекъснато струи с една и съща неизменна скорост… наистина ли не разбираш?

Безсмислици някакви. Или пък е непонятен за Ахтфаден коан913, съвършената абстрактна главоблъсканица, която би могла да го изведе до някакъв миг на прозрение… почти толкова прекрасен както:

— Какво лети?

— Los!914

Извиращите от Васеркрупе реки Улстер и Хакне криволичат в различни картографски форми, зелени долини и планини, а от четиримата оставени от него да събират белите амортизационни шнурове, само един гледа нагоре засенчил с длан очите си — Берт Фибел? но от тази наблюдателна позиция има ли някакво значение името? Ахтфаден тръгва да търси гръмотевичната буря, — отдолу и през трясъка на мълниите звучи в маршов такт в главата му — която скоро връхлита сивите скали вдясно, зигзагите на светкавиците блъскат до синьо всички планини, светлина изпълва за малко пилотската кабина… на самия край. Точно тук, на границата, въздухът ще се издигне. Следваш края на бурята, вече с други сетива, усещането за полет, което е разположено навсякъде и никъде, изпълва всичките ти нерви… докато оставаш винаги точно на края между прекрасните низини и безумието на Донар915, то няма да ти изневери, независимо какво е летателното средство, този неспирен порив напред… към свободата ли? Никой ли не осъзнава какво представлява заробващата гравитация, докато не достигне границата на бурята?

Няма време за разгадаване на главоблъсканици. Черната Команда идва. Ахтфаден е пропилял прекалено много време с похотливата Герда, със спомените. Ето ги, трополят по стълбите и дърдорят бързо-бързо тяхното угабуга, което той дори не може да разгадае, това тук е някаква езикова пустиня и Ахтфаден е уплашен. Какво искат? Защо не го оставят на мира, нали я имат тяхната победа, за какво им е притрябвал клетия Ахтфаден?

Нужен им е Черния Агрегат. Когато Енциан действително произнася гласно това, думите вече са излишни. Вече са там в неговата осанка, в линията на устата му. Другите са струпани зад него, с пушки през рамо, половин дузина африкански лица, задръстили огледалата с тяхната чернота, и очите им, в които има вишневочервено и бяло със синкав оттенък и ясно очертани капиляри.