Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □

Опразнен от хора, интериорът е стоманено сив. Когато е пълен, той е зелен, успокоително отровно зелен. Слънцето влиза през илюминаторите на по-високите надстройки („Безцеремонният“ прави крен с постоянен ъгъл от 23° 27’), а по-ниско разположените помещения са обзаведени със стоманени мивки. В края на всяка тоалетна има кътчета за кафе и ръчно задвижвани кинематоскопи, прожектиращи еротични сценки. На апаратите предназначени за войниците, заснетите жени са по-възрастни, не толкова ефектни и съвсем не изглеждат като тевтонки. Истински надарените и расово по-златисти екземпляри се полагат на офицерите, естествено. Нацистки фанатизъм в действие.

Безцеремонният представлява резултат от друг вид фанатизъм, типичен за специалистите. Този морски съд е Клозетен Кораб, триумф на германската мания за подразделяне. „Ако домът е от органичен произход“, — твърдяха хитрите ранни апологети на Клозетния Кораб, — „и семейството живее в къщата, семейството също има органичен произход, домът е външен видим знак, нали разбирате“, — зад техните тъмни очила и под сивите им съвсем къси подстрижки „четка“, без да вярват на нито една своя дума, младеещи и все още неузрели за параноя Макиавелиевци, — „и ако тоалетната е част от къщата, значи къщата е органична, тоест натурална! ха, ха“, — пеят, гълчат, сочат към едрия белолик инженер, със сресана на път по средата и зализана назад руса коса, който се черви забил поглед в колената, сред озъбените добродушни усмивки на своите колеги-технолози, защото насмалко не бил забравил този довод (самият Алберт Шпеер в сив костюм с тебеширени петна по ръкавите стои най-отзад облегнат на стената с ръце на хълбоците, изглежда досущ като американския актьор от каубойски филми Хенри Фонда и вече е забравил, че къщата е органична, и никой не сочи към него, ЧНСП891). — „За германския военноморски флот Клозетният Кораб съответства на тоалетната в къщата. Защото флотът е органичен, всички знаем това, ха, ха!“ — [смях, Всеобщ или може би Почтителен]. Безцеремонният бил гласен за флагман на цяла ескадра Клозетни Кораби. Но квотите за стомана бяха напълно отклонени от флота, в полза на програмата за ракетата А4. Изглежда необичайно, ала не забравяйте, че Ракетният Комитет по онова време вече бе оглавяван от Дегенколб892, който разполагаше с властта и желанието без никакви затруднения да пренебрегва разграниченията между различните родове войски. Тъй че, уважаеми колекционери на стари военни кораби, „Безцеремонният“ е единствен по рода си и уникален и ако играете на пазара, добре ще е да побързате, защото от „ДИ“893 вече идваха на сгледа. Добре че болшевиките не успяха да се вредят, нали, Чарлс? А Чарлс междувременно води в клипборда си на пръв поглед старателни бележки, но в действителност записва своите наблюдения на разиграващата се сцена, като например: Всички ме гледат, или Лейтенант Ринсо замисля да ме убие, и разбира се изпитаното и безотказно Той също е един от тях и някоя вечер ще му видя сметката, а Стив, колегата на Чарлс, вече е забравил за руснаците, прекратил е проучването на един изравнителен вентил и се вторачва в този Чарлс, не може човек сам да избира проучвателния екип, не и ако току-що е излязъл от гимназията, и ето ме тук на гъза на географията, момче за всичко и прислужник на този… що за птица е той, педераст ли е? А какво съм аз, тогава? Какво иска „ДИ“ да бъда аз? Не е ли това някакъв неопределен вид фирмено наказание, или дори, мили Боже, вечно изгнание? Аз съм кадрови служител, те могат да ме забутат тук за 20 години и никой да не разбере и само ще ме отписват като режийни разноски. Шийла! Как да кажа на Шийла? Ние сме сгодени. Ето снимката й (коса накъдрена като ситни морски вълни, спуска се надолу а ла Рита Хейуърт, очи, които, ако снимката е цветна, ще имат жълти клепачи с розови ръбчета, и уста като хлебче за хотдог върху рекламно табло). Заведох я на Бъф-фълоу Баю894