Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Чух, че тя те нарече Корамуур. Чувала съм, че Ата-ан Миере са големи търгаши, но тя май току-що отстъпи нещо. — Ранд кимна и сведе очи към Мин. Тя беше примижала към жените на Морския народ, но като усети погледа му, поклати глава съжалително — все още не бе видяла нищо, което да му е от полза.
Харайн се обърна така спокойно, сякаш този припрян разговор изобщо не беше го имало.
— Това е Шалон дин Тогара Утринен прилив, Ветроловка на клана Шодейн — каза тя с лек поклон към жената в зеления брокат, — а това е Дера дин Селаан Надигаща се вълна, Надзорницата на платната на „Бели пръски“. — Всяка от жените кимна сдържано, след като споменаха името й и докосна устните си с пръсти.
Дера, чаровна жена малко под средна възраст, бе облечена изцяло в синьо и също носеше осем обеци, макар че и те, и халката на носа й, и верижката, която ги свързваше, бяха по-малки от тези на Харайн или на Шалон.
— Добре дошли сте на кораба ми — каза Дера — и дано милостта на Светлината е над вас, докато сте на палубата му. — Тя леко кимна към четвъртата жена, която бе облечена в жълто. — А това е Тавал дин Чанай Девет чайки, Ветроловката на „Бели пръски“. — На всяко ухо на Тавал висяха само по три халчици, малки като тези на Надзорницата на платната. Изглеждаше по-млада от Шалон и не много по-голяма от Ранд.
Харайн посочи надстройката на кърмата на кораба и каза:
— Ще поговорим в каютата ми, ако благоволите. Един ветрогон не е голям кораб, Ранд ал-Тор, а каютата е малка. Ако благоволите да дойдете сам, всички тук ще останат като гаранция за вашата сигурност. — Толкова. От Корамуур направо на обикновеното Ранд ал-Тор. Щеше да си възвърне онова, което бе отстъпила, ако можеше.
Той тъкмо понечи да отвори устата, за да се съгласи — готов бе да приеме всичко, стига с това да се свършеше час по-скоро. Харайн вече се канеше да тръгне, подканяйки го с учтив жест, когато Мерана отново се окашля и каза съвсем тихичко:
— Ветроловката може да прелива. Би трябвало да вземете с вас две Сестри, иначе ще си помислят, че са отгоре.
Ранд се намръщи. Да са отгоре? Та той все пак беше Преродения Дракон, в края на краищата! Но въпреки това…
— Ще ви последвам с радост, Надзорнице на вълните, но Мин е винаги с мен — той потупа Мин по рамото. Харайн кимна.
— И Дашива, разбира се. — Мъжът се сепна като чу името си, сякаш беше задрямал. Добре поне, че не беше зяпнал с широко отворени очи палубата като Флин и Наришма. Зяпаха жените. Легенди се разказваха за изкусителната красота на жените на Морския народ и Ранд сега наистина можеше да я види — пристъпваха така, сякаш щяха да затанцуват на следващата си стъпка, и поклащаха гъвкаво бедрата си — но той не беше довел тези мъже, за да зяпат с копнеж жените. — Отваряйте си очите добре! — прошепна им той. Наришма се изчерви, трепна и опря юмрук на гърдите си. Флин също отдаде чест, но и двамата като че ли застанаха нащрек. Странно защо, Мин вдигна очи към него и се усмихна насмешливо.
Харайн кимна малко по-настойчиво. От струпания встрани екипаж пристъпи някакъв мъж в торбести копринени панталони и с меч с костена дръжка и кинжал, затъкнати в пояса му. По-белокос от нея, той също носеше по пет дебели халки на всяко ухо. Тя му махна с ръка да се отдръпне.
— Както благоволите, Ранд ал-Тор.
— И разбира се — добави Ранд, сякаш току-що му беше хрумнало — трябва да взема и Мерана и Рафела. — Не беше сигурен защо избра второто име — навярно защото пълничката тайренска Сестра беше единствената не Зелена, освен Мерана — но за негова изненада Мерана се усмихна одобрително. Впрочем, Бера също кимна, както и Аланна.
Харайн не го одобри — устата й за миг се присви.
— Както обичате — промълви тя, но вече не толкова учтиво, както досега.
В каютата на кърмата всичко освен няколкото обковани с месинг сандъка изглеждаше вградено в стените. Ранд се зачуди дали жената не е спечелила всичко, което желаеше, само с това, че го е довела тук. Първо, той се принуди да се изгърби, за да остане прав под гредите на тавана или както там се наричаха тези неща на един кораб. Беше чел няколко книги за кораби, но за такива неща не се споменаваше в нито една от тях. Столът, който му предложиха до тясната маса, не можеше да се издърпа навън, тъй като беше прикрепен към палубата, и след като Мин му показа как да отвори предната пречка и да я намести пред себе си, коленете му се удариха в ръба на масата. Имаше само осем стола. Харайн седна на отсрещната страна с гръб към червените капаци на прозорците на кърмата, с Ветроловката вляво от нея и Надзорницата на платната отдясно, а Тавал малко под нея. Мерана и Рафела заеха столовете под Шалон, а Мин седна вляво от Ранд. Дашива, за когото не остана стол, застана отпуснат до вратата, въпреки че гредите на тавана почти се отриваха и в неговата приведена глава. Някаква млада жена в светлосиня блуза, с по една тъничка обеца на всяко ухо, донесе дебели чаши с чай, черен и горчив на вкус.