Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ще бъде както заповядате, милорд Дракон — отвърна Мерана със сдържан реверанс. Другите четири се спогледаха, но също приклекнаха и промърмориха: „както заповядате“. Никоя не възрази, никоя не се намръщи, нито го изгледа сърдито или започна да обяснява защо трябва да бъде точно така, както той иска, а не другояче. Дали можеше да започне вече да им се доверява? Или щяха да измислят някаква айезседайска хитрина да извъртят клетвата си веднага щом им обърнеше гръб?
— Те ще спазят думата си — внезапно промълви Мин, сякаш му беше прочела мислите. Беше го прегърнала под мишница и стискаше с две ръце ръкава му. Продължи много тихо, за да я чуе само той. — Току-що видях тези пет жени в ръката ти — добави тя, да не би да не я е разбрал. Не беше сигурен, че може да съсредоточи ума си върху това, дори да я беше споходило видение.
Не се наложи да се опитва дълго. Галерата се понесе по водата и много скоро веслата се прибраха — няма и на двадесетина крачки от много по-високия „Бели пръски“. Барабаните и тромпетите замлъкнаха и Ранд преля, за да сътвори мост от Въздух, обримчен като с пурпурна дантела с нишка на Огън, свързващ борда на галерата с борда на кораба на Морския народ. И с Мин, хванала го под мишницата, закрачи по него нагоре в празното.
Очакваше Мин да се поколебае, поне в началото, но тя уверено закрачи редом с него все едно че зелените й ботуши стъпваха по камък.
— Вярвам ти — промълви Мин. И му се усмихна все така отчасти утешително и отчасти, както му се стори, развеселена от това, че отново е разчела мислите му.
А той се зачуди колко ли щеше да му се довери, ако разбереше, че по-голям мост от този не можеше да изтъче. Една крачка само повече, едно стъпало, и цялото нещо щеше да рухне още при първата им стъпка. По-дълго от това щеше да е все едно да се опиташ да се издигнеш нагоре с помощта на Силата, което беше съвсем невъзможно — дори Отстъпниците не знаеха защо, както не знаеха защо една жена може да сътвори по-дълъг мост от един мъж, дори да не е силна като него. Не беше въпрос на тежест — и най-тежкото нещо можеше да мине по всеки такъв мост.
Малко преди да стъпят на „Бели пръски“ той спря, увиснал във въздуха. Въпреки всичките описания на Мерана, хората, които го гледаха от палубата, го смаяха. Мургави жени и гологърди мъже с яркоцветни пояси, провиснали до коленете им, със златни или сребърни верижки на вратовете и с халки на ушите — и на носовете на някои от жените на всичко отгоре, облечени в пъстри като дъгата блузи над тъмни торбести панталони. И лицата на всички бяха спокойни като на някоя Айез Седай. Четири от жените, въпреки че бяха босоноги като останалите, бяха облечени в ярки коприни и брокат и освен това имаха по себе си повече нанизи и обеци от останалите, с верижки, отрупани със златни медальончета, свързващи халката на едното ухо с друга на едната ноздра. Нищо не казваха, само стояха и го гледаха, вдишвайки от време на време от малки, ефирни като дантела златни кутийки, висящи на верижки на шиите им. Той се обърна към тях.
— Аз съм Преродения Дракон. Аз съм Корамуур.
Множеството му отвърна с дружна въздишка. Но не и четирите жени.
— Аз съм Харайн дин Тогара Два вятъра, Надзорница на вълните на клана Шодейн — обяви жената с най-многото обеци чаровна жена със сочни устни, облечена в разкошен червен брокат и с по пет златни халки на всяко ухо. В правата й черна коса имаше бели косми и тънки бръчици прошарваха ъгълчетата на очите й. Притежаваше царствено достолепие. — Тук говоря от името на Надзорницата на корабите. Ако е угодно на Светлината, Корамуур може да дойде на борда ни. — По някаква причина тя се сепна за миг, както и трите други жени с нея, но думите й прозвучаха твърде много като позволение. Ранд пристъпи на палубата с Мин под ръка — и съжали, че беше спрял.
Той пусна моста да се стопи и пусна и сайдин, но веднага усети, че на мястото изникна друг мост. След миг до него застанаха Аша’ман и Айез Седай, Сестрите — смутени не повече от Мин, въпреки че една-две от тях като че ли заоправяха полите си малко по-старателно от необходимото. Все още не се чувстваха толкова спокойно в присъствието на Аша’ман, колкото се преструваха.
Четирите жени на Морския народ бързо изгледаха Айез Седай, струпаха се една до друга и си зашепнаха. Повече говореше Харайн, както и една млада хубава жена в зелен брокат и с осем обеци всичко, но двете с по-обикновената коприна също казаха по дума-две.
Мерана се окашля деликатно и заговори тихо в шепата си, за да не я чуят.