Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Той следеше с поглед покривите и ги слушаше с половин ухо. Не държеше сайдин, но можеше да го долови в Дашива и другите двама, яздещи плътно зад него. Не усещаше и пощипването, което щеше да го предупреди, че някоя Айез Седай е прегърнала Извора, но им беше казал да не го докосват без позволение. Това може би трябваше да го промени. Те наистина сякаш спазваха клетвата си. А можеха ли иначе? Бяха Айез Седай. Хубава работа — да го порази оръжието на някой убиец, докато Сестрите се мъчат да решат дали вярната им служба изисква да го спасят, или подчинението ги задължава да не прелеят.
— Защо се смееш? — попита Мин и му се усмихна.
— Хич не е за смях, милорд Дракон — каза кисело Мерана от другата му страна. — Ата-ан Миере могат да се държат много особено. Всеки народ става придирчив, когато нещата опрат до пророчествата му.
— Светът е смешен — отвърна й той. Мин се засмя с него, но Мерана изсумтя и продължи да му обяснява за Морския народ веднага щом той спря да се смее.
При реката високите крепостни стени на града се издаваха навътре във водата, ограждайки дългите кейове от сив камък, които се протягаха от пристана. Кораби, лодки и баржи от всякакъв вид и големина стояха привързани навсякъде, с екипажите им по палубите, за да видят идещата процесия, но съдът, към който бе тръгнал Ранд, чакаше, опрян до един от кейовете, по който всички работници бяха разчистени. Галера, май така се наричаше, ниска и тясна, без никакви мачти, само с един пилон на носа, четири крачки висок и с фенер на върха, и още един такъв на кърмата. Близо тридесет крачки на дължина и с толкова на брой дълги весла от двете страни, съдът не можеше да носи товара, който би носил платноход със същата големина, но не зависеше от вятъра и можеше да пътува ден и нощ, като веслата се използваха на смени. Галерите се използваха по реките за важен и спешен товар. Изглеждаше подходяща.
Капитанът започна да се кланя, когато Ранд се качи на борда с Мин под ръка и Айез Седай и Аша’ман по петите му. Елвер Шаен беше по-тънък и от лодката си, облечен в жълто палто с мурандийска кройка, провиснало до коленете му.
— Чест е да ви возим, милорд Дракон — промълви той, бършейки плешивото си теме с голяма памучна кърпа. — Чест, и то каква. Голяма чест! Чест, тъй де.
Явно човекът би предпочел да натоварят кораба му с усойници. Той примигна, като видя шаловете на Айез Седай, втренчи се в гладките им лица, заоблизва устни и очите му зашариха неспокойно от Ранд към тях и обратно. При появата на тримата ашамани зяпна — мълвата за преливащите мъже с черни дрехи вече бе плъзнала. Изгледа и Добрайн, повел мъжете си със знамената на борда, после тромпетистите и барабанчиците, помъкнали тежките си барабани, след което измери с очи върволицата конници, подредили се на кея, и сякаш се побоя, че и те ще поискат да се качат. Нандера с двадесет Деви и Камар с двадесет Черни очи, всички с шуфи, увити около главите, макар и незабулени, накараха капитана да заотстъпва. Айилците се бяха навъсили заради краткия миг, в който можеше да се забавят, докато се забулят, но Морският народ можеше добре да знае значението на булата им и едва ли щеше да е добре да си помислят, че ще ги нападнат.
Галерата се отдели полека от кея, двете знамена се развяха на носа, барабаните задумкаха и тромпетите затръбиха. По палубите на съседните кораби се скупчиха хора, някои дори се покатериха на такелажите. На кораба на Морския народ също излязоха хора, облечени в дрехи в пъстри и ярки цветове, за разлика от бозавите облекла по другите съдове. „Бели пръски“ беше по-голям съд от повечето останали и в същото време някак по-загладен, с две високи мачти с напречни реи, докато всички останали кораби имаха наклонени реи, дори по-дълги от мачтите. Всичко по този кораб изглеждаше различно, но в едно нещо, знаеше Ранд, Ата-ан Миере трябваше да са като всички останали. Можеха или да се съгласят да го следват по своя воля, или да бъдат принудени да го сторят: пророчествата твърдяха, че той ще обвърже със себе си и ще обедини народите на всички земи… „Севера той ще свърже с изтока, а запада ще прикачи към юга“, се твърдеше — и на никого нямаше да се позволи да остане настрани. Вече знаеше и това.
Докато разпращаше заповеди от банята си, не бе имал възможност да обясни подробно какво смята да направи, след като стигнат „Бели пръски“, поради което го обяви сега. Подробностите предизвикаха широки усмивки на лицата на ашаманите, както се очакваше — е, Фин и Наришма поне се ухилиха; Дашива само примигна разсеяно — и мръщения от страна на айилците, което също се очакваше. Те не обичаха да ги оставят на заден план. Добрайн само кимна — той поне си знаеше, че днес е тук само заради показа. Това, което Ранд не бе очаквал, беше реакцията на Айез Седай.