Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Вие сте една от тях.
— Аз ли?
— Да, опасявам се, че вие сте една от жертвите му. Дойдох да ви върна парите. Не мога да използвам крадени пари, за да освобождавам престъпник от справедливото му наказание. Ричард ще трябва да заплати цената за престъпленията си. Орденът ще се погрижи за това.
Ковачът захвърли парцала на земята и вдигна ръце на хълбоците си.
— Ричард никога не е откраднал дори пени от когото и да е — най—малко от мен! Спечелил е парите си с труд.
— Той ви е лъгал.
— Продаваше ми желязо и стомана. Имах нужда от тях, за да изработвам поръчките на Вечния дом. Брат Нарев идва и припира да му изпълнявам поръчките, а не се грижи да ми осигурява желязото, от което да ги правя. А Ричард го направи. Допреди да се появи той, за малко мен самия да ме погребат в небето, понеже Айшак не можеше да ме снабдява с необходимото ми желязо.
— Не можех! Комитетът ми позволяваше да ти докарвам само колкото позволи. Самият аз щях да свърша погребан в небето, ако ти докарвам повече, отколкото ми е позволено. Всички в транспортната компания ме гледат под лупа. И ако стъпя накриво, докладват пред профсъюза.
— Е, значи Ричард ви е накиснал в собствената ви саламура — заключи Ничи. Докарва ви желязо нощем и вие нямате друг избор, освен да му платите цената, която иска той го знае. Натрупал е всичкото това злато на ваш гръб. Ето така е забогатял — като е надувал цените. Това е най—ужасната кражба.
Ковачът я изгледа така, сякаш се бе побъркала.
— Ричард ми продаваше желязо и стомана на много по—ниски цени от онези, на които ги купувах от официалните транспортни компании — като тази на Айшак.
— Аз вземам толкова, колкото ми каже комитетът по ценообразуването! Нямам право на глас!
— Това е лудост! — обърна се към ковача Ничи, сякаш не чула Айшак.
— Напротив, много е умно. Нали разбирате, леярните произвеждат много повече, отколкото могат да пласират, понеже няма кой да им го транспортира. Пещите им трябва да горят, независимо дали в тях има един или десет тона материал. За да има смисъл да ги палят, трябва да произвеждат достатъчно метал, та да могат да плащат заплати на работниците си и да купуват въглища за пещите си. Ако леярите не купуват достатъчно руда, мините затварят, а тогава леярите съвсем няма откъде да купуват руда. Те не могат да съществуват, ако няма откъде да си набавят природни ресурси. Но Орденът не позволява на Айшак и на тези като него да транспортират толкова стока, колкото леярните имат нужда да продават. На Ордена са му нужни седмици, за да вземе и най—елементарно решение. Те обмислят съдбата на всеки въображаем човек, който евентуално би могъл да пострада от това, че Айшак ще ми изпълни някоя поръчка. Леярните бяха пред пълен фалит. Предложиха на Ричард да продава онова, което не могат да пласират на по—ниска цена…
— Значи и те са измамени от Ричард!
— Не, понеже Ричард купува от тях, те продават повече и така производството им поевтинява. И правят повече пари, отколкото биха правили без него. Ричард продава желязото на мен на по—добра цена от транспортните компании, понеже го купува на по—добра цена.
Ничи разпери ръце в отвращение.
— И в крайна сметка оставя обикновените хора без работа. Той е най—ужасният от всички престъпници — печели на гърба на бедните, на нуждаещите се и на тружениците!
— Моля? — не издържа Айшак. — Не мога да наема достатъчно хора, които да ми вършат работата, и не мога да получа разрешителните да продавам стоката си. Ричард не оставя никой без работа — той помага да развиваме бизнеса си — помага на всички ни. Леярните, от които купува, наеха повече хора на работа, откакто се появи той, за да купува продукцията им.
— Така е — потвърди ковачът.
— Но вие не разбирате — не отстъпваше Ничи. Ръката й нервно се вдигна към косата. — Той ви е оплел до един в тънката си мрежа. Той ви мами — изстисква ви до капка. Вие обеднявате, понеже Ричард…
— Наистина ли не схващате картинката, госпожо Сайфър? Ричард възвърна живота в цели шест леярни. В момента те работят единствено благодарение на него. Той пласира стоките им тогава, когато те имат нужда да продават, а не когато най—сетне получат някакво си безсмислено разрешение, цялото скрито под печати. Пак Ричард, сам—самичък, успя да вдъхне живот в цяла верига въглищарници, които се хранят от леярните, както и на куп мини и не знам колко още хора. А аз? Благодарение на Ричард спечелих повече пари, отколкото съм се надявал да спечеля през живота си. Ричард ни помогна да забогатеем, като направи нещо наистина необходимо за всички ни — при това го направи наистина добре. Намери ни работа. Не Орденът и всичките му комитети, съвети и профсъюзи — Ричард. Успяхме да задържим хората си на работа заради Ричард. Той никога не казва, че нещо не може да бъде направено — просто намира начин да го направи. С течение на времето спечели доверието на всички хора, с които поддържа някакви отношения. Думата му е по—ценна от злато. Дори самият Брат Нарев му каза да направи каквото е нужно, за да ми достави желязото, което ми трябва. И Ричард му обеща. Дворецът нямаше да напредва толкова бързо, ако не бе Ричард, благодарение на който намираме материалите, нужни за работата ни. При това навреме. Орденът би трябвало да му е благодарен, а не да го измъчва и наказва. Той помогна в изграждането на онова, от което Орденът има нужда. Ако Ричард не ми бе намерил нужното желязо, тези скелета долу нямаше да са там. Фигурите по стените също нямаше да са готови, ако не ми бе доставил стоманата, от която да изработя инструментите, необходими за дялането на камъка. Онези стоки долу се пренасят от каруци, чиито колела са в добро състояние само защото благодарение на Ричард успях да изработя нови обръчи за тях. Той е направил повече за построяването на този дворец, отколкото всеки друг човек. Освен това с добро отношение и приятелство.