Нож от блянове

Усети как Логаин и другите двама мъже сграбчиха сайдин и се изпълниха с него. Логаин задържа почти толкова, колкото можеше самият Ранд, Наришма и Сандомир — малко по-малко. Бяха обаче най-силните сред останалите Аша’ман, а и двамата се бяха сражавали при Думайски кладенци. Логаин бе доказал, че може да се справи сам и на други места, в други битки. Ако това се окажеше капан, щяха да са готови, а другата страна така и нямаше да разбере, преди да е станало късно. Ранд не посегна към Извора. Усещаше как Луз Терин дебне в главата му. Не беше време да даде на лудия възможност да се докопа до Силата.

— Кацуан, Нинив, няма да е зле вече да прегърнете Извора — рече той. — Приближаваме се.

— Аз сайдар го държа още от оня хълм — отвърна му Нинив, а Кацуан само изсумтя, все едно че е идиот.

Ранд едва потисна гримасата си. Не беше усетил никакъв гъдел по кожата си, нито беше настръхнала. Бяха прикрили дарбата си и с това бяха попречили да усеща Силата у тях. В преливането мъжете имаха някои преимущества пред жените, но вече ги бяха загубили, докато жените бяха съхранили всички свои. Някои Аша’ман се опитваха да разгадаят как да дублират откритото от Насел, да измислят сплит, с чиято помощ мъжете да засичат женските сплитове, но безуспешно засега. Все едно, друг някой трябваше да се оправя с това. Достатъчно му се беше струпало на главата.

Фермите продължаваха да се нижат, къде сами на някоя поляна, къде — струпани по три, четири или пет наведнъж. Ако продължеха все по пътя, след няколко мили щяха да стигнат до селцето Кралски брод с дървения мост над тясната река Решале, но малко преди това пътят минаваше покрай едно голямо сечище с две високи портални колони, макар да нямаше нито порта, нито ограда. На стотина разтега зад тях, в края на разкаляната отбивка, се намираше имението на лейди Деирдру, двуетажна каменна къща със сламен покрив, отличаваща се от някоя по-голяма ферма само с порталните колони и двукри-лата врата отпред. Конюшните и пристройките бяха също толкова практични на вид, грубовати и без украса. Жива душа не се виждаше, нито коняри, нито слугиня, излязла да обиколи полозите, нито мъже из нивите от двете страни на отбивката. Високите комини на къщата не димяха. Наистина миришеше на капан. Но наоколо бе спокойно, селяците не изглеждаха разтревожени. Само един начин имаше да се разбере.

Ранд обърна Тай’дайшар през колоните и другите го последваха. Мин не се вслуша в предупреждението му. Сръга сивия си кон между Тай’дайшар и кобилата на Нинив и му се ухили. По връзката течеше нервна тръпка, но се ухили! Когато се озова на средата на отбивката, вратите се отвориха и излязоха две жени, едната — в тъмносиво, а другата в синьо, с червени ивици по гърдите и дългите до глезените поли. Слънчевата светлина блесна по сребристата каишка, която ги свързваше. Появиха се още две, и още две, и накрая трите двойки застанаха в редица от двете страни на вратата. През прага пристъпи друга жена, смугла и дребничка, облечена в бяла рокля на дипли, с глава, покрита с прозрачен шарф, който забулваше лицето й. Щерката на Деветте луни. Бяха я описали на Башийр чак до бръснатата й глава. Напрежението в раменете му, което не бе усетил досега, се стопи. Това, че наистина беше тук, заличаваше възможността да е капан. Сеанчанците нямаше да изложат на риск своята наследничка на трона в нещо толкова опасно. Той дръпна юздите и слезе.