20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Планше! — продължи Гримо. — Планше със значка!
— Господа дьо Ла Фер и д’Ербле! — извика офицерът. — Вие се върнахте в Париж! О, колко се радвам, господа! Няма съмнение, че вие идвате да се присъедините към господа принцовете!
— Както виждаш, драги Планше — отговори Арамис, докато Атос се усмихваше, като виждаше какво важно място в гражданската войска заема бившият другар на Мускетон, Базен и Гримо.
— А господин д’Артанян, за когото говорихте преди малко, господин д’Ербле, смея ли да ви попитам дали имате известия от него?
— Ние се разделихме с него преди четири дни, драги ми приятелю, и всичко ни кара да вярваме, че е пристигнал в Париж преди нас.
— Не, господине, уверен съм, че не е влизал в столицата; може би е останал в Сен Жермен.
— Не вярвам, ние имаме среща в „Козичка“.
— Днес се отбих там.
— И хубавата Мадлен нямаше ли известия от него? — попита Арамис с усмивка.
— Не, господине, дори няма да скрия от вас, че тя изглеждаше много обезпокоена.
— Всъщност — каза Арамис — още имаме време, защото бързахме много. И така, позволете ми, мили Атос, без да разпитвам повече за нашия приятел, да поднеса поздравленията си на господин Планше.
— Ах, господин кавалер! — отвърна Планше с поклон.
— Вече лейтенант! — каза Арамис.
— Лейтенант, но ми е обещан чин капитан.
— Много хубаво — продължи Арамис. — А как се посипаха тия почести върху вас?
— Най-напред знаете ли, господа, че аз спасих господин дьо Рошфор?
— Да, разбира се! Той ни разказа това.
— При тоя случай Мазарини за малко щеше да ме обеси, а, естествено, това ме направи още по-популярен.
— И благодарение на тая популярност…
— Не, благодарение на нещо по-добро. Вие знаете, господа, че служих в пиемонския полк, където имах честта да бъда сержант.
— Да.
— Е, един ден, когато никой не можеше да строи тълпа въоръжени граждани, защото едни започваха да маршируват с левия крак, а други с десния, аз успях да ги накарам да тръгнат с един и същ крак. И ме произведоха лейтенант още на маневреното поле.
— Това е обяснението — каза Арамис.
— Така че сега много благородници са с вас, нали? — попита Атос.
— Разбира се! С нас, първо, както навярно ви е известно, са господин принц дьо Конти, господин херцог Дьо Лонгвил, господин херцог дьо Бофор, господин херцог д’Елбьоф, херцог дьо Буйон, херцог дьо Шеврьоз, господин дьо Брисак, маршал дьо ла Мот, господин дьо Люин, маркиз дьо Витри, принц дьо Марсийак, маркиз дьо Ноармутие, граф дьо Фиеск, маркиз дьо Лег, граф дьо Моитрезор, маркиз дьо Севинье и още много-много други.
— А господин Раул дьо Бражелон? — развълнувано попита Атос. — Д’Артанян ми каза, че ви го препоръчал при тръгването си, добри ми Планше.
— Да, господин граф, като собствен син, и мога да ви кажа, че нито за минута не съм го губил от очи.
— Тогава добре ли е? — извика Атос с разтреперан от радост глас. — Нищо ли не му се е случило?
— Нищо, господине.
— Де живее?
— Все там, в странноприемницата „Гран Шарлеман“.
— И прекарва времето си…
— Ту у английската кралица, ту у госпожа дьо Шеврьоз. Той и граф дьо Гиш са неразделни.
— Благодаря, Планше, благодаря! — каза Атос и си подаде ръката.
— О, господин графе! — рече Планше, като се допря до ръката му с върха на пръстите си.
— Какво правите, графе? — забеляза Арамис. — На бивш слуга!
— Приятелю — отвърна Атос, — той ми дава известия за Раул.
— А сега, господа — запита Планше, който не беше чул забележката на Арамис. — какво смятате да правите?
— Ще се върнем в Париж, ако обаче вие ни дадете разрешение, драги господин Планше — отговори Атос.
— Как! Ако ви дам разрешение! Вие се подигравате с мене, господин граф! Аз съм само ваш покорен слуга.
Той се поклони.
След това се обърна към хората си и каза:
— Пуснете тия господа да минат, познавам ги: те са приятели на господин дьо Бофор.
— Да живее господин дьо Бофор! — извика целият пост в един глас, като направи път на Атос и Арамис.
Само сержантът се приближи до Планше и попита тихо:
— Как, без пропуск?
— Без пропуск — отговори Планше.
— Обърнете внимание, господин капитан — продължи той, като величаеше предварително Планше с обещаната му титла, — обърнете внимание, че един от тримата мъже, които излязоха преди малко, ми каза съвсем тихо да не се доверявам на тия господа.
— А аз — отвърна Планше с величие, — аз ги познавам и отговарям за тях.
След това той стисна ръката на Гримо, който сякаш,стана много доволен от тая чест.
— И така довиждане, господин капитан — каза Арамис с насмешливия си тон. — Ако ни се случи нещо, ще кажем, че се познаваме с вас.