20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Господине — отговори му Планше, — и тогава, и във всички други случаи съм ваш покорен слуга.
— Тоя хитрец е умен, и то много — каза Арамис, като се качваше на коня си.
— Как няма да е умен — забеляза Атос, като също сядаше на седлото, — след като толкова дълго време е четкал шапките на господаря си?
XVIII. ПОСЛАНИЦИТЕ
Двамата приятели потеглиха веднага на път и се спуснаха по стръмния наклон на предградието; но когато стигнаха долу, те видяха с голямо учудване, че улиците на Париж се бяха превърнали в реки, а площадите — в езера. След проливните дъждове през месец януари Сена излезе от бреговете си и заля половината столица.
Атос и Арамис навлязоха смело с конете си във водата; но скоро тя стигна до гърдите на бедните животни: двамата благородници се видяха принудени да се разделят с конете и да се качат на лодка, което и направиха, след като заповядаха на слугите да ги чакат при Халите.
И така те стигнаха с лодка до Лувър. Беше вече съвсем тъмно и Париж, гледан така при светлината на няколко бледи фенера, трептящи сред тия блата, с лодки, в които седяха патрули с блестящо оръжие, с нощните провиквания между постовете, Париж представляваше такава гледка, че просто порази Арамис — човека, който се поддаваше необикновено лесно на войнствени настроения.
Те пристигнаха у кралицата; казаха им да почакат, защото в същата минута нейно величество давала аудиенция на благородници, които носели известия от Англия.
— Но и ние! — рече Атос на лакея, който му съобщи това. — Ние не само носим известия от Англия, но и сами пристигаме оттам.
— Как се казвате, господа? — попита слугата.
— Господин граф дьо Ла Фер и господин кавалер д’Ербле — отговори Ара мис.
— А, в такъв случай, господа — каза слугата, като чу тия имена, които толкова пъти кралицата беше произнасяла в минути на надежда, — в такъв случай работата е съвсем друга и мисля, че нейно величество няма да ми прости, ако ви накарам да чакате дори една минута. Последвайте ме, моля ви се.
И тръгна напред, последван от Атос и Арамис. Щом стигнаха до стаята, в която беше кралицата, той им даде знак да почакат, отвори вратата и каза:
— Всемилостива господарке, надявам се, че ваше величество ще ми прости, задето наруших заповедите ви, когато благоволите да узнаете, че тези, за които ви докладвам, са господа граф дьо Ла Фер и кавалер д’Ербле.
Като чу тия две имена, кралицата изпусна вик от радост, който долетя дори до мястото, където се бяха спрели нашите двама благородници.
— Клетата кралица! — прошепна Атос.
— О, нека влязат! Нека влязат! — извика на свой ред младата принцеса, като се спусна към вратата.
Клетото дете не се отделяше нито за минута от майка си и с нежните си грижи се опитваше да я накара да забрави за отсъствието на двамата си братя и на сестра си.
— Влезте, влезте, господа! — каза принцесата, като отваряше сама вратата.
Атос и Арамис злязоха. Кралицата седеше в едно кресло, а пред нея стояха прави двама от тримата благородници, които нашите приятели срещнаха в караулното помещение.
Те бяха господа дьо Фламаран и Гаспар дьо Колини, херцог дьо Шатийон. брат на тоя Колини, който преди седем-осем години беше убит на дуел на площад Роял заради госпожа дьо Лонгвил.
Като чуха имената на нашите двама приятели, те отстъпиха една крачка и неспокойно, шепнешката си размениха няколко думи.
— А, вие, господа? — извика английската кралица, като видя Атос и Арамис. — Ето ви най-после, верни приятели! Но държавните куриери са още по-бързи от вас. Дворът е бил осведомен за лондонските произшествия, когато вие сте влизали в Париж, и ето господа дьо Фламаран и дьо Шатийон, които ми носят последни сведения от страна на нейно величество кралица Ана Австрийска.
Арамис и Атос се спогледаха; спокойствието и радостта дори, които светеха в погледа на кралицата, ги смаяха.
— Моля, продължавайте — каза тя, като се обърна към господа дьо Фламаран и дьо Шатийон. — И така, вие казвахте, че негово величество Чарлз I, моят височайши съпруг, е бил осъден на смърт против желанието на по-голямата част от английските поданици, нали?
— Да, всемилостива господарке — измънка Шатийон. Атос и Арамис се спогледаха все повече и повече учудени.
— И че когато го повели към ешафода — продължи кралицата, — към ешафода … о, него, моя повелител, моя крал! … и че когато го повели към ешафода, възмутеният народ го спасил, нали?
— Да, всемилостива господарке — отвърна Шатийон тъй тихо, че Атос и Арамис, които слушаха много внимателно, едва можаха да чуят тоя утвърдителен отговор.