Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Той беше направил цяла библиотека от тия брошури, които носеха идиотски заглавия, като: „Пълна раница хумор за очите и ушите“, „Хинденбурговски анекдоти“, „Хинденбург675 в огледалото на хумора“, „Още една раница, пълна с хумор, подсладен от Феликс Шлемпер“, „Стреля нашият гулашов топ“, „Сочни бомбени дреболии от окопите“ или като следните дивотии например: „Под двуглавия орел“, „Виенска пържола от кухнята на Н. В. — опържил готвачът Артур Локеш“. Понякога той му пееше и песнички от сбирката весели военни песни „Wir müssen siegen“676. През това време, разбира се, той не преставаше да му налива и по нещо силно и караше фелдкурат Мартинец да пие и реве заедно с него. След това той подхващаше мръсни разговори и фелдкурат Мартинец с прискърбие на сърцето си спомняше за своя дядо поп, който в нищо не отстъпваше на генерал Финк, колкото се касаеше до пикантериите.

Фелдкурат Мартинец с ужас откри, че колкото по-често ходи у генерал Финк, толкова по-низко пада в морално отношение.

На него, клетия, започнаха да му се услаждат ликьорите, които пиеше у генерала, а и приказките на генерала започнаха полека-лека да му допадат, в главата му започнаха да се мяркат разни нечестиви представи. Заради контушовката, оскорушовата ракия и паяжините по бутилките старо вино, което му поднасяше генерал Финк, той започна да забравя и бога, а между редовете на молитвеника му затанцуваха жените от разказите на генерала. Отвращението му от посещенията у генерала полека-лека започна да намалява.

Генералът обикна фелдкурат Мартинец, който отначало му се видя като някакъв свети Игнатий Лойола, но постепенно бе започнал да се приспособява към неговата обстановка.

Веднъж генералът покани при себе си две сестрички от военната болница. Всъщност те не работеха нищо и бяха зачислени в болницата само заради заплатата, а увеличаваха приходите си с проституция от по-висока класа, както беше обичаят в тия тежки времена. Той заповяда да повикат и фелдкурат Мартинец, който толкова беше затънал вече в мрежите на дявола, че след половинчасово забавление се изреди и на двете дами, като цвилеше с такава страст, че оплю цялата кушетка. След това той дълго време се кори за развратните си деяния, но не можа да измие греха си дори и като коленичи по погрешка същата нощ на връщане в парка пред статуята на създателя и кмета на града, мецената господин Грабовски, който през осемдесетте години беше спечелил големи заслуги за Пршемишъл.

Само отекващите стъпки на часовите се смесваха с пламенните му слова:

— Не съди своя служител, тъй като никой човек не ще застане чист пред тебе, ако не дадеш опрощение на греховете му. Затова нека не бъде тежка присъдата ти. Моля за твоята помощ, господи, и предавам в твои ръце духа си.