За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Дан посрещаше ударите ловко, отблъскваше ги и се превърташе с лекота. Не говореше, само се усмихваше питащо. Тези въпроси негови ли бяха или нейни?
– Най-добрият ловец си, но защо? Ти не искаш да пребориш страховете си? – Кей се спря задъхана. Яростта ù угасна в мига, в който усмивката му се свлече по лицето и се обърна, превръщайки го в тъжна маска.
„Не страдай! Визуализирай го, каквото и да е, аз ще се бия с него до смърт!“
– Искаш да знаеш, че и другите ги е страх. Избавяш ги от кошмарите им. Силата си ли доказваш? – този път питаше по-смирено. – Права съм, затова мълчиш?
– Мисля. – Дан се опита пак да се усмихне. Устните му образуваха права линия върху призрачното лице. – Благородна мисия ми приписваш. Не ми подхожда.
Той прибра меча си или просто го остави да изчезне под шлифера, който сега се развяваше на парцали и избледняваше в облаците зад него.
– Забравяме за тази среща. Аз поемам Пазача на нощта, ти си търсиш някой друг.
– Финалът е наш! – изграчи Кей, превърна се в гарван и отлетя.
Базилискът беше последната жертва на Кей. Когато не воюваше с Дан, ловкостта ù стигаше неговата.
„Той уби повече. Знае, че нямам шанс срещу него.“
Кей визуализира панаир в мрака. Виенско колело, детска въртележка, люлки и стрелбища плюс няколко караванки за крем и захарен памук. Въздухът оживя и замириса на детство. Тя не бързаше да срещне последния ловец. Усещаше го вътре в себе си, но се боеше да наднича в очите му. Познаваше го, а той не искаше това.
„Разкрих те, нося те в себе си… май ще трябва да ме убиеш!“
Кей плуваше в космична тъга. Мракът край нея се сгъстяваше, панаирите се разтвориха във въздух, зареден с тревога.
– Страхът му не е тук. Дори да можех да го победя, няма да му помогна. Кошмарът му ще оживее. Ще го отнесе със себе си – мърмореше си Кей, за да не се оглежда. – Ще му го кажа! Той не визуализира страха си, а своя герой.
– Обсъждаме вариант, в който ти си победител?! – Дан изскочи иззад нея и се усмихна почти цинично. Тъмнината се разми в приглушена зелена светлина. – Няма такъв, момиче! Ще те избавя от кошмарите ти. Връщай се в леглото и спи спокойно!
Той нападна. Сега мечът му беше голям и тежък. Тя го спря с щит и едва тогава визуализира свое острие, приличащо на бокен. Кръстосаха оръжия. Въздушните им лица бяха едно срещу друго, като мечовете.
– Обичам те, Дан!
Той отскочи назад.
– Какво правиш? – В уплахата си се визуализира почти напълно. Беше архангелът.
– Знам името ти и… те обичам – повтори Кей. Въздухът вибрираше от страх, който се просмукваше в цялата ù същност. Кей натежа от тъга и отрицание. Не бяха нейни, затова я болеше двойно повече.
– Не знаеш нищо зсса мен, щом пробваш ссс това – изсъска Дан и нападна отново. Мечовете зазвъняха из въздуха. Той настъпваше, удряше безпощадно, а тя едва успяваше да се пази.
– Мрази ме! – извика Кей.
– Млъкни и се бий!
– Не можеш… да ме убиеш… Дан. – Тя отстъпваше и се защитаваше. – Страхът ми… го няма. Обичам! Каквото и да правиш… аз ще те обичам. Ще го усещаш. Само понякога. Само когато… си сам.
– Не говори! – Той се превъртя срещу ù, настигна я и мечът му се стрелна към гърлото ù.
– Мрази ме! – Тя отби удара. – Мрази тази игра… всичко… свързано с мен.
Тя се издигна нагоре. Той я догони. Нападна, но бокенът пак спря широкия му меч.
– Стигни до своя страх, Дан! Ще го победиш отвън.
– Теб ще убия тук и сега.
– Но ти ще живееш. – Тя се засмя. Превърна се в птица и полетя над него. – Аз ще избледнея, ще изчезна от съзнанието ти. На моето място ще се появи празнина. Някой ден, някое хубаво и добро момиче ще я запълни.
– Млъквай! – изрева той и запокити меча си подире ù.
– Омразата превръща очите ти в звезди. Как ли ще е с любовта?
Кей се спускаше надолу. Тялото ù тежеше като залято с катран, но в душата ù беше леко. Духът на Дан вибрираше от омраза, но в сърцето му се бе прокраднало атомче любов.
Очите му угаснаха. Превърнаха се в черни дупки и започнаха да поглъщат материя. Около двамата се изви въртоп и ги запрати някъде надолу.
Не беше падане, а завръщане. Босите крака на Кей докоснаха студен теракот. Тя се огледа.
Беше в просторна празна стая. Пред нея стоеше Дан. Визуализиран напълно, той отново приличаше на архангел. И двамата бяха голи, но никой не извърна лице. Гледаха се в очите.
Реми.
Редактира: Калин М. Ненов
Разказът се публикува за първи път.
Илюстрация: Весела Кучева