Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Добрите кандидати вече са заети.
Направи нацупена муцунка, прекара нокът по ръката му и добави:
— Нещата не са същите, откакто ти и Ерик напуснахте Рейвънсбърг.
— Стана скучно, нали? — ухили се Ру.
— Би могло и така да се каже. — Тя погледна към Дънкан, който в момента шепнеше нещо на ухото на Илейн. Очите на девойката се разшириха, тя почервеня и избухна в смях, покривайки устата си с ръка. — Е, и това малко цветенце ще бъде откъснато нощес. — Ру долови печалната нотка в гласа й. Очевидно Гуен бе дочула, че Дънкан ще идва в града, и беше дошла да се види с него.
Като момче, Ру бе спал няколко пъти с нея. Гуен беше едно от най-лесните момичета в градеца и сигурно точно това бе причината никой досега да не поиска ръката й. Ру помисли, че може би това се дължи и на простия факт, че в Рейвънсбърг се раждаха повече момичета, отколкото момчета, и не малко от девойките оставаха без съпрузи. Помисли си и че все още харесва Гуен.
— Напусни къщата на баща си и си намери работа в хана — посъветва я Ру.
— И защо? — попита Гуен.
— Защото — ухили се Ру — може да срещнеш някой богат търговец, който минава оттук, и да го омаеш.
— Богат като теб ли? — засмя се звънко Гуен и отпи глътка от чашата си.
— Аз не съм богат — изчерви се Ру. — Просто се трудя здравата.
— Е, един ден може да забогатееш…
— Чуй сега да ти кажа какво смятам да правя — рече той и почувства, че настроението му се подобрява.
Гуен махна на Фрида да донесе още вино и се приготви да слуша амбициозните проекти на стария си приятел.
Ру примигна — някой силно блъскаше по вратата. После рипна стреснат, защото някой влезе.
— Какво има? — прегракнало попита той.
И чу гласа на Ерик.
— Обличай се. Тръгваме след час.
Ру се чувстваше разбит, както при тръгването от Крондор.
— Трябва да спра да пия — изръмжа той.
— Какво има? — повтори сънен глас до него.
Внезапно Ру се отърси от съня си и изтрезня. Погледна надясно и видя Гуен, увита в чаршафите.
— Богове! — прошепна той.
— Какво има? — отново попита Гуен.
— Какво правиш тука? — на свой ред каза Ру, скочи и започна да навлича дрехите си.
Гуен се отви и се изпъна, за да подчертае стегнатото си тяло.
— Ами ела и ще ти покажа… пак.
— Не е възможно! Богове! — Ру трескаво навличаше панталоните си. — Аз нали не съм… нали?
— Определено го направи, даже повече от веднъж. Какво ти става, Ру? Не е първият път, когато сме заедно.
— Ами… — почна той. Не беше сигурен дали ще може да обясни всичко. Седна и нахлузи ботушите си колкото можеше по-бързо. — Ами, въпросът е там, че…
— Какво? — попита Гуен все още несигурна, че ще хареса това, което ще чуе.
Ру грабна палтото си от пода и продължи:
— Ами… тъкмо се канех да ти кажа… мисля, че ти споменах снощи… но… аз съм женен.
— Какво! — догони го женски крясък, докато отваряше вратата. — Ти мръсно копеле! — кресна момичето и го замери с една порцеланова купа. Ру побягна надолу по стълбите.
Видя Дънкан на двора и го попита:
— Готова ли е каруцата?
— Като не се появи за закуска тая сутрин, казах на ковача да я постегне — каза Дънкан. — Нещо не е в ред ли?
В отговор на въпроса му от хана се чу нов яростен вик.
Фрида, Натан и Мило, които се прощаваха с Ерик, погледнаха към прозорците, но Ру не се обърна натам, а скочи на капрата, дръпна юздите и викна:
— Потегляме.
Ерик кимна и даде знак на отряда си да се построи. Дънкан се метна в последния момент на капрата, ухили се и попита:
— Какво стана?
— Нали няма да кажеш нищо? — въздъхна Ру. — Нито думичка, нали разбираш?
Дънкан само кимна и се разсмя още по-весело.
12.
Големият удар
Бебето помръдна.
Ерик се усмихна. Стоеше до Ру, докато жрецът на Бялата Сунг благославяше детето. Ру подаде бебето на Карли.
— Абигейл Ейвъри — каза жрецът, — в това чисто и невинно време на живота ти те благославям пред взора на богинята. Ако останеш праведна и добра и не правиш зло никому, ще получиш и милост свише. Да е благословено името й.
— Да бъде — повториха след него Ру, Карли и Ерик.
— Хубаво момиченце — рече свещенослужителят.
Ру се насили да се усмихне. Толкова се надяваше на син, когато преди седмица започнаха родилните болки на Карли, че когато на бял свят се появи момиче, беше съвсем неподготвен. Бяха спорили с часове за името на момчето — Ру настояваше то да вземе името Рупърт като него, а пък Карли държеше на Хелмут в памет на баща си. После в един момент Карли попита: