Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Кръв и кървава пепел! - изрева Мат. - Пратете веднага долу шестнайсет дамане и сул-дам! Известете северните стрелкови части и да свалят долу четирийсет и второ и петдесето отделения. И кажи на съгледвачите, че ще заповядам да им спукат задниците от бой, ако нещо такова се случи отново.
- Да, велики! - Съгледвачът се измъкна навън заднешком, без да се осмели да погледне Мат в очите.
Елейн се впечатли от това колко лесно вестоносецът съчета просването на пода с доклада си. Също така й призля. Никой владетел не биваше да иска това от поданиците си. Силата на една държава идваше от силата на народа й. Прекършиш ли хората си, прекършваш собствения си гръбнак.
- Знаеше, че ще дойда - заговори Елейн, след като Мат даде още няколко заповеди на адютантите си. - И предвиди гнева, който щеше да причини промяната на плановете от твоя страна. Да те изгори дано, Матрим Каутон, _защо_ реши да правиш това? Мислех, че бойният ни план беше добър.
- Беше - отвърна Мат.
- Тогава защо го промени?
- Елейн. - Мат я погледна. - Всички ме сложихте да командвам, въпреки волята ми, защото умът ми не може да е променен от Отстъпниците, нали?
- Общо взето, това беше идеята - отвърна Елейн. - Макар че според мен не е толкова свързано с онзи твой медальон, колкото с това, че главата ти е прекалено дебела, та Принудата да проникне в нея.
- Скапано вярно - промърмори Мат. - Все едно, щом Отстъпниците използват Принудата върху хора в лагерите ни, вероятно имат и шпиони на заседанията ни.
- Предполагам.
- Така че знаят плана ни. Великия ни план, за чиято подготовка хвърлихме толкова време.
Елейн замълча.
- Светлина! - каза Мат и поклати глава. - Първото и най-важното правило за спечелването на една война е да знаеш какво ще направи противникът ти.
- Мислех, че първото правило е да познаваш терена - отвърна Елейн и скръсти ръце.
- Това също. Все едно, осъзнавам, че щом врагът знае какво ще направим, трябва да го променим. Веднага. Лошите бойни планове са по-добри от това, което ще предвиди врагът ти.
- Защо не ни подсказа, че това може да стане? - настоя Елейн.
Той я погледна безизразно. Ъгълчето на устата му потрепна, после Мат дръпна шапката си над превръзката на окото.
- Светлина - промълви Елейн. - _Знаел си го!_ През цялата тази седмица планираше с нас и през цялото време си знаел, че ще промениш всичко.
- Надценяваш ме - отвърна Мат и отново погледна картите. - Мисля, че някаква част от мен може и да го знаела през цялото време, но го разбрах едва когато дойдоха шараите.
- И какъв е новият план?
Мат не отговори.
- Ще го пазиш в главата си - каза Елейн. Краката й бяха отмалели. - Ще ни водиш в битката и никой от нас няма да знае какво в името на Светлината замисляш, нали? Иначе някой може да подслуша и чутото да стигне до Сянката.
Той кимна.
- Създателят да ни опази дано - прошепна Елейн.
Мат се намръщи, после изсумтя:
- Същото го каза и Тюон, знаеш ли.
Горе на Височините Юно запуши ушите си, щом близките дракони забълваха огън по тролоците и шараите западно от тях. Във въздуха се разнесе лютива миризма, а изстрелите бяха толкова оглушителни, че не можеше да чуе собствените си ругатни.
Далече долу конниците на Лан Мандрагоран връхлитаха по фланговете на настъпващите сили и ги задържаха, та драконите да могат да нанесат повече поражения. Шараите водеха тролоците. И сигурно имаше и преливащи, много при това. По-нататък, нагоре по реката, друга голяма орда тролоци, онези, които бяха нанесли толкова много щети на силите на Дай Шан, бяха слезли от североизток и скоро щяха да стигнат до Полето на Мерилор.
Драконите спряха да стрелят и драконирите започнаха отново да ги тъпчат с каквото там ги караше да гърмят. Юно нямаше да се доближи и на една проклета стъпка към тях. Лош късмет носеха. Сигурен беше в това.
Водачът на драконирите беше някакъв жилав кайриенец, а Юно не си падаше много по тях. Мръщеха му се всеки път, когато ги заговореше. Тоя седеше наперено на коня си и дори не трепна, когато драконите загърмяха отново.
Амирлинският трон беше заложила съдбата си на тези мъже, както и на сеанчанците. Юно не възразяваше. Имаха нужда от всеки меч, който можеха да получат, включително мечове на кайриенци и проклети сеанчанци.
- Харесват ли ти драконите ни, капитане? - подвикна му водачът им, Талманес. Юно беше получил проклето повишение. Сега командваше сила от новосъбрани от Кулата копиеносци и лека конница.