Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Какъв си студен — рече Ал.
— Шш-т! Спи. — Сивият квадрат на малкото прозорче се открояваше в мрака.
Том не спеше. Нервите на лицето му оживяха и го защракаха, бузата го заболя нетърпимо, разбитият му нос отече и в него чукаше такава силна болка, сякаш тя разтърсваше и блъскаше насам-натам цялото му тяло. Той гледаше малкия квадрат на прозореца, видя как звездите бавно пълзят по небето и изчезват зад ръба на прозорчето. От време на време до слуха му достигаха стъпките на караулните.
Най-сетне някъде далеч закукуригаха петли и прозорецът засветля. Том докосна с крайчеца на пръстите отеклото си лице и Ал, обезпокоен от това движение, застена и забърбори нещо насън.
Лека-полека се развидели. В къщичките, наблъскани една до друга, се раздадоха първите утринни звуци: чупене на клони, тихо звънтене на тигани. Майката изведнъж се надигна и седна на дюшека. В сивкавата дрезгавина Том виждаше лицето й, подпухнало от съня. Тя дълго гледа в прозорчето. После отметна одеялото и посегна за роклята си. Все още седнала, тя я нахлузи на главата си, вдигна ръце и роклята се плъзна надолу. Майката стана и оправи роклята си до долу. После, като стъпваше предпазливо с босите си крака, тя се приближи до прозорчето и се спря пред него; пъргавите й пръсти разплетоха плитката, сресаха я и отново я оплетоха. Тя скръсти ръце на гърдите и остана няколко минути така, без да мръдне. Светлината, която влизаше през прозорчето, озаряваше лицето й. Майката се обърна, предпазливо мина между дюшеците и взе фенера. Вратичката му скръцна, тя поднесе клечката кибрит до фитила.
Бащата легна на хълбок и замига, гледайки към нея. Тя каза:
— Татко, колко пари получи още?
— А? Талон за шейсет цента.
— Ставай тогава. Иди да купиш мас и брашно. Хайде, по-скоро.
Бащата се прозина.
— Може бакалницата още да не е отворена.
— Като не е, ще им кажеш да я отворят. Трябва да ви нахраня. Скоро ще вървите на работа.
Бащата навлече комбинезона си и избелялото си сако. Той лениво излезе, като се прозяваше и протягаше.
Децата се събудиха и се заоглеждаха като мишлета наоколо, подали глави изпод одеялото. В стаичката стана малко по-светло. Но светлината още бе сива, дрезгава. Майката огледа дюшеците. Чичо Джон се събуди. Ал спеше дълбоко. Очите й се спряха на Том. Миг-два тя го гледа, после бързо пристъпи напред. Лицето на Том беше подпухнало, посиняло, на устните и брадичката се чернееше засъхнала кръв. Раната на бузата му се бе свила и стегнала.
— Том — прошепна майката, — какво ти е?
— Шш-т! — каза той. — Тихо. Сбих се.
— Том!
— Така се случи, майко.
Тя коленичи до него:
— В опасност ли си?
Той дълго не й отговори.
— Да — рече той накрая. — Няма да отида на работа. Трябва да се крия.
Децата допълзяха до него на четири крака, гледайки го с любопитство.
— Майко, какво му е?
— Тихо! — каза майката. — Вървете да се измиете.
— Нямаме сапун.
— Е, само с вода.
— А какво му е на Том?
— Я да млъквате. И да не сте посмели да издрънкате нещо.
Те изпълзяха до отсрещната стена и клекнаха там, знаейки, че сега никой няма да им обръща внимание.
Майката попита:
— Лоша ли е работата?
— Носът ми е смазан.
— Не те питам за това.
— Да. Лоша.
Ал отвори очи и погледна Том.
— Господи боже! Какво се е случило с теб?
— Какво стана? — попита на свой ред и чичо Джон.
Влезе бащата.
— Отворено беше. — Той сложи на пода край печката малка торбичка брашно и калъпче мас. — Какво има? — попита той.
Том се повдигна на лакът и отново се отпусна.
— Ох, съвсем съм отпаднал. Сега ще ви разкажа. На всички. А децата?
Майката погледна притисналите се до стената деца.
— Вървете да се миете.
— Не — рече Том. — Нека слушат. Нека също научат това. Само да не го раздрънкат.
— Но какво е станало? — продължи да пита бащата.
— Сега ще ви разкажа. Снощи излязох да разбера защо викаха онези хора край канавката. И открих Кейси.
— Проповедника!
— Да. Проповедника. Само че сега той ръководел стачката. Дойдоха за него, да го арестуват.
Бащата попита:
— Кой дойде?
— Не знам. Някакви хора. Като онези, които ни спряха тогава на пътя край лагера. Бяха с дръжки от инструменти. — Той млъкна. — Убиха Кейси пред очите ми. Смазаха му главата. Причерня ми. Грабнах дръжката. — Разказвайки, той отново виждаше нощта, тъмнината, светлинките на фенерчетата. — Аз… ударих един от тях.