Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Дъхът на майката пресекна. Бащата сякаш се вкамени.
— Уби ли го? — тихо попита той.
— Не знам… Причерня ми пред очите. Удрях така, че да го убия.
Майката попита:
— Видяха ли те?
— Не знам. Не знам. Сигурно са ме видели. Те бяха с фенерчета.
Миг-два майката мълчаливо го гледа в очите.
— Татко — рече тя, — начупи няколко сандъка. Трябва да приготвя закуската. Скоро ще вървите на работа. Рути, Уинфийлд! Ако някой ви попита, ще кажете, че Том е болен, чувате ли? А ако издрънкате, ще го пратят пак в затвора… Чувате ли?
— Да, майко.
— Джон, не ги изпускай из очи. Не им давай да говорят с никого. — Тя запали огъня с дъските от сандъците, в които преди бяха сложени вещите, замеси тестото, сложи на печката кафеника. Тънките дъски горяха силно, огънят с бумтене нахлуваше в кюнеца.
Бащата свърши със сандъците. Той се приближи до Том.
— Но нали Кейси… Кейси беше добър човек. Защо се е забъркал в такива неща?
Том мрачно отвърна:
— Те дошли да работят по за пет цента на сандък.
— И ние получаваме по толкова.
— Да. Но ние сме стачкоизменници. На тях им давали по два и половина цента.
— Това не стига и за храна.
— Знам — уморено продума Том. — Затова вдигнали стачка. Потушили са я, изглежда, вчера. И днес на нас сигурно също ще плащат по два и половина цента.
— Я ги виж ти, кучите синове!…
— Точно така, татко. Разбираш ли? Кейси беше добър човек, такъв си и умря… Не мога да го забравя. Лежи на земята… главата му пръсната, кръвта шурти. О, господи! — Той закри очи с ръка.
— Какво ще правим сега? — попита чичо Джон.
Ал се надигна от дюшека.
— Знам какво ще правя. Ще се махна, и толкоз.
— Не, Ал, така не бива — каза Том. — Без теб сега не може. Аз трябва да се махна. Докато съм тук, може да ви навлека някоя беля. Ще се пооправя малко и ще се махна.
Майката шеташе край печката, но беше извила глава към тях, за да чува по-добре какво си говорят. Тя сложи мас в тигана и докато чакаше маста да засъска, почна да пуска тестото с лъжица.
Том продължи:
— Не бива да се махаш, Ал. Трябва да се грижиш за камиона.
— Омръзна ми.
— Какво да правим, Ал? Нали това е твое семейство. Ти можеш да му помогнеш. А моето стоене тук само ще му навлече някоя беля.
Ал сърдито замърмори:
— Не ми давате да се настаня в гараж!
— После ще се настаниш. — Том извърна очи от Ал и видя Роуз от Шарън. Тя лежеше на дюшека и го гледаше с големи, широко отворени очи. — Не се страхувай — каза й той. — Днес ще ти купят мляко. — Тя бавно замига и нищо не отговори.
Бащата рече:
— Все пак трябва да знаем това, Том. Уби ли онзи?
— Не знам. Беше тъмно. После някой ме удари. Не знам. Дано е пукнал онзи мръсник! Дано!…
— Том! — извика майката. — Не бива да се приказва така.
На алеята се чу шум от бавно приближаващи се автомобили. Бащата пристъпи до прозорчето и погледна навън.
— Брей, колко много нови пристигат! — каза той.
— Сигурно са потушили стачката — рече Том. — Сигурно вече ще ни плащат по два цента и половина.
— Тогава да се махаме по-скоро оттук, няма да изкарваме и за едно ядене.
— Знам — отговори Том. — Яжте падналите плодове. Поне малко ще ви заситят.
Майката обърна питките в тигана и разбърка кафето.
— Чуйте — каза тя. — Днес ще купя царевичен булгур. Ще сваря каша. А веднага щом се сдобием с бензин, трябва да се махаме оттук. Тук не ми харесва. И Том няма да го пусна сам. За нищо на света.
— Не, майко, не бива. Казвам ви — ще ви навлека беля.
Тя изправи гордо глава.
— Ще направим, както рекох аз. Е, сядайте, яжте, време е да вървите на работа. Аз ще се натъкмя и също ще дойда. Трябва да изкараме повече.
Питките бяха толкова горещи, че още пръскаха мазнина. Всички бързо изпиха кафето си и си наляха по още една чаша.
Чичо Джон поклати глава, без да вдига очи от чинията.
— Просто не мога да се отърва от това. Пак ме налегнаха греховете ми.
— Стига вече с тези твои грехове! — извика бащата. — Нямаме време да мислим сега за тях. Е, да вървим. Деца, вие също ще дойдете да помагате. Майка ви право казва. Трябва по-скоро да се махаме оттук.