Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— О господи, господи!
Край тяхната къщичка минаха автомобили, чуха са гласове.
— Колко мъже сте?
— Само ние тримата. А колко ще ни платите?
— Карайте до къща номер двайсет и пет. Номерата са на вратите.
— Добре, мистър. А колко ще ни платите?
— По два и половина цента.
— Как може такова нещо? За едно ядене няма да стигнат.
— Плащаме по два и половина цента. От юг идват двеста души, те ще се радват и на толкова.
— Не ви ли е грях от бога, мистър?
— Хайде, хайде. Ако сте съгласни — оставайте, ако ли не — прав ви път. Нямам време да се разправям с вас.
— Ама…
— Слушай. Не определям аз цената. Работата ми е да ви запиша. Ако искате да работите, заповядайте. Ако ли не — вървете си, както сте дошли.
— Номер двайсет и пет ли казахте?
— Да, двайсет и пет.
Том дремеше на дюшека. Събуди го някакво шумолене в стаичката. Ръката му посегна към уинчестъра и здраво стисна приклада. Той отметна одеялото от лицето си. До дюшека стоеше Роуз от Шарън.
— Какво искаш? — попита Том.
— Спи — отвърна тя. — Спи. Аз ще те пазя. Никой няма да влезе.
Миг-два той мълчаливо гледа лицето й.
— Добре — каза той и отново покри главата си с одеялото.
Майката се върна по здрач. Тя почука, преди да влезе, и рече: „Аз съм!“ — за да не изплаши Том. Тя отвори вратата и влезе; носеше малка торбичка. Том се събуди и седна на дюшека. Раната му бе засъхнала и така се бе стегнала по краищата, че кожата на бузата блестеше. Подпухналото ляво око почти не можеше да се отвори.
— Никой ли не е идвал? — попита майката.
— Не — отговори той. — Никой. А днес ви платиха по по-малко, нали?
— Откъде знаеш?
— Чух един разговор на алеята.
Роуз от Шарън погледна безучастно майка си.
Том я посочи с пръст.
— Майко, тя вдигна страшна врява. Мисли, че всичките беди ще се струпат само на нейната глава. Ако толкова я тревожа, ще трябва да се махна.
Майката се обърна към дъщеря си:
— Какво става с теб?
Роуз от Шарън измърмори с негодувание:
— Нима мога да родя здраво дете, когато стават такива неща?
Майката отговори:
— Е, стига! Стига! Знам какво ти е, знам, че и не може да бъде другояче, и все пак трябва да си сдържаш езика. — Тя се извърна към сина си. — Не й обръщай внимание, Том. Сега й е тежко, знам по себе си. Когато очакваш дете, каквото и да се случи, ти се струва, че е направено против теб; каквото и да кажат хората, го смяташ за обида. Не й обръщай внимание. И не може да бъде другояче. Просто такова й е състоянието.
— Не искам тя да се мъчи заради мен.
— Е, стига. Престани. — Майката остави торбичката на студената печка. — Днес почти нищо не изкарахме — каза тя. — Трябва да се махаме оттук. Том, нацепи ми дърва… Не. По-добре недей. Счупи ей този сандък — той е последният. Казах на другите да насъберат клони, като идват насам. Ще имаме за вечеря каша с малко захар отгоре.
Том стана и счупи последния сандък. Майката запали огъня — тя бе направила така, че той да гори точно под махнатото колело. Тя напълни едно котле и го сложи на печката. Водата в котлето, сложено точно над огъня, скоро зашушна и завря.
— Е, как работихте днес? — попита Том.
Майката гребна с една чаша царевичен булгур от торбичката.
— Просто не ми се иска да говоря за това. Днес си спомних как се шегуваха хората преди. Сега вече не се шегуваме. И това е много лошо. А ако някой пусне някаква шега, тя излиза лоша, горчива и никак не е смешна. Днес един човек каза: „Е, кризата свърши. Видях един заек и, представете си, никой не го гонеше.“ А друг му отговори: „Не е в това работата. Днес вече не убиват зайците. А ето какво ги правят: хващат ги, издойват ги и ги пускат на свобода. Твоят заек сигурно не е бил млечен.“ Нима това е смешно?
А помниш ли как се смяхме, когато чичо ти Джон покръсти един индианец и го заведе у тях си, а индианецът изял всичкия му боб в къщи и избягал, пък и отгоре на това му отмъкнал и уискито. Том, вземи парцала, натопи го в студена вода — сложи си го на лицето.