Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Здрачът се сгъстяваше. Майката запали фенера и го окачи на един гвоздей. Тя хвърли трески в огъня и почна малко по малко да сипва от царевичния булгур във врялата вода.
— Розашарн — рече тя, — ще забъркаш ли кашата?
Отвън се чу топуркане — някой тичаше. Вратата се разтвори, удари се в стената. В стаичката нахълта запъхтяна Рути.
— Майко! — извика тя. — Майко, на Уинфийлд му прилоша!
— Къде е той? Кажи ми!
Рути едва поемаше дъх.
— Целият пребеля и се свлече на земята. Колко праскови изяде днес! Сто пъти ходи по нужда. И сега се свлече на земята. Целият пребелял!
— Да вървим! — извика майката. — Розашарн, наглеждай кашата.
Тя се завтече след Рути. Тичаше тежко по алеята, едва успявайки да догонва дъщеря си. Насреща им в здрача вървяха трима мъже и средният носеше на ръце Уинфийлд. Майката се хвърли към тях.
— Детето ми! — викна тя. — Дайте ми го.
— Нека го нося аз вместо вас, мадам.
— Не, дайте ми го. — Тя взе детето на ръце и си тръгна към къщи, но изведнъж се досети. — Много ви благодаря — каза тя.
— Няма защо, мадам. Детето е съвсем отпаднало. Сигурно има глисти.
Майката бързо закрачи напред; Уинфийлд се бе отпуснал като мъртъв в ръцете й. Тя го внесе в къщичката и го сложи на един дюшек.
— Какво ти е? Какво? — питаше го тя. Уинфийлд я погледна с блуждаещи очи, поклати глава и отново затвори клепачи.
Рути рече:
— Майко, нали ти казах; сто пъти ходи по нужда. Час по час. Преяде праскови.
Майката попипа челото му.
— Няма огън. Но е пребледнял и бузите му хлътнали.
Том се приближи до Уинфийлд и го освети с фенера.
— Ясно — каза той. — Това е от глад. Капка силица не му е останала. Купи му кутия мляко, накарай го да го изпие. Нека похапне каша с мляко.
— Уинфийлд — рече майката. — По-добре ли ти е сега?
— Главата ми се върти — отвърна Уинфийлд. — Сякаш всичко плува около мен.
— Не бях виждала такава диария! — внушително изрече Рути.
В стаята с наръчи сухи клони влязоха бащата, чичо Джон и Ал. Те оставиха клоните до печката.
— Какво е пък това сега? — попита бащата.
— Уинфийлд се разболя. Трябва да му купим мляко.
— Боже всевишни! Всеки от нас има нужда от нещо.
Майката попита:
— Колко изкарахте днес?
— Долар и четирийсет и два цента.
— Добре, иди до бакалницата и купи кутия мляко за Уинфийлд.
— От какво пък се е разболял?
— Не знам от какво, ала е болен. Хайде върви. — Бащата, мърморейки, излезе навън. — Да не си забравила кашата?
— Не. — Като доказателство за правотата на думите си Роуз от Шарън забърка по-бърже.
Ал недоволно продума:
— Каква е тази работа, майко! Само една каша ли? След като сме работили до тъмно?
— Ал, ти знаеш, че трябва да се махаме оттук. Запазих останалото за бензин. Знаеш това.
— Божичко, майко! Как може да работи човек, когато не вижда месо?
— По-кротко — каза майката. — Трябва да се мисли за най-важното. Знаеш за какво.
Том попита:
— За мен ли?
— Като се нахраним, ще обмислим всичко — отговори майката. — Ал, бензина ще ни стигне ли за път?
— Имаме четвърт резервоар — отвърна Ал.
— Не го усуквай, кажи точно колко — каза Том.
— Не, после. Почакай.
— Бъркай кашата, бъркай! Сега ще сложа кафето. Ще си турите захарта или в кашата, или в кафето. Няма да има и за едното, и за другото.
Бащата се върна с кутия мляко.
— Единайсет цента — с възмущение изрече той.
— Дай го тук. — Майката взе от ръцете му консервената кутия и я отвори с нож. Тя наля една чаша от гъстото мляко и я подаде на Том. — Дай го на Уинфийлд.
Том коленичи до дюшека.
— Пий.
— Не мога. Ще ми стане лошо и ще повърна. Оставете ме на мира.
Том стана.
— Сега не може да го изпие, майко. После ще му го дадем.
Майката пое от него чашата и я сложи на перваза на прозореца.
— Да не сте посмели да го изпиете — рече строга тя. — То е за Уинфийлд.
— Не съм пила мляко кой знае откога — намръщено рече Роуз от Шарън. — А трябва да пия.
— Знам. Но ти си още на крака, а детето е на легло. Сгъсти ли се кашата?
— Да. Трудно я обръщам вече с лъжицата.
— Добре, сядайте да ядем. Ето захарта. На всеки по лъжичка. Кой както иска — или в кашата, или в кафето.