Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Остър вик:

— Ето ги! — Два лъча светлина ги хванаха, блеснаха в лицата им, заслепиха ги. — Стой, не мърдай! — Гласовете прозвучаха от тъмнината. — Това е той. Негодникът с голямото чело! Точно той.

Кейси, заслепен от светлината, не можеше да различи нищо. Той дишаше тежко.

— Чуйте — каза той. — Вие не знаете какво вършите65. Искате да уморите децата от глад.

— Мълчи, червено куче!

На светлината се показа един нисък, набит човек с нова бяла дръжка на кирка в ръката.

Кейси повтори:

— Вие не знаете какво вършите.

Човекът замахна. Кейси се опита да избегне удара. Ала тежката дръжка с тъпо хрущене разби слепоочието му и Кейси се повали настрани в мрака.

— Божичко, Джордж, ти май го уби.

— Я го освети — каза Джордж. — Добре наредих този кучи син! — Лъчът светлина се насочи надолу, зашари по земята и се спря на разбитата глава на Кейси.

Том стоеше, гледайки проповедника. Лъчът светлина разкри едрите крака и новата бяла дръжка. Том мълчаливо се спусна напред. Той грабна дръжката. Ударът му улучи рамото… Том разбра, че не е успял. Но втория път дръжката с все сила се стовари върху главата, а когато човекът падна, тя се стовари върху главата му още три пъти. Лъчите светлина заскачаха насам-натам. Чуха се викове и тропот на тичащи хора, пращене на храсти. Том стоеше над безжизненото тяло. И изведнъж той усети заслепяващ удар с палка по главата. Сякаш по жилите му премина силен електрически ток. След миг той вече бягаше край брега, превил се едва ли не до земята. Зад гърба си чуваше шляпащите из водата стъпки на преследвачите. Том рязко свърна встрани и провирайки се през храстите, се добра до най-гъстата им част. И там притихна. Потерята се приближаваше, лъчите светлина шареха край потока. Том пълзешком се изкачи по стръмнината. Озова се сред някаква овощна градина. Ала виковете се чуваха и тук. Той се сниши и затича между дърветата; буците пръст шумоляха, хвърчаха под краката му. Напред край напоителния канал се чернееше някакъв храсталак, който се простираше край ливадите. Том се провря през оградата, промъкна се през лози и къпини и едва поемайки дъх, легна на земята. Напипа изтръпналото си лице и нос. Носът му беше разбит, по брадичката течеше струйка кръв. Той лежа по очи на земята, докато накрая съзнанието му се избистри. После бавно допълзя до канала, уми се със студена вода, откъсна едно парче от долната част на ризата си, накваси го с вода и наложи бузата и носа си. Водата защипа и запари раненото му лице.