Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Уинкл нанесе с халката последен безнадежден удар. Още няколко къщи, и дамите щяха да са там. Той хвърли изгасналата свещ, която бе държал дотогава над главата си, и нахълта право в портшеза, гдето беше мисис Даулър.
Най-после мисис Крадок бе чула хлопането и гласовете; и като се позабави само да си сложи на главата нещо по-кокетно от нощното си боне, изтича в гледащата към улицата гостна стая, за да се увери, че чукат свои хора. Тя отвори прозореца тъкмо когато мистър Уинкл се втурна в портшеза, и едва зърнала какво става долу, нададе страхотен пронизителен писък и заумолява мистър Даулър да стане веднага, защото жена му била тръгнала да бяга с друг джентълмен.
Чувайки това, мистър Даулър изскочи от кревата като гумена топка и спускайки се към гостната, стигна до единия прозорец точно когато мистър Пикуик отваряше другия: и първото нещо, на което се спря погледът му, беше портшезът в момента, когато мистър Уинкл го затваряше.
— Хей, нощна стража — провикна се бясно мистър Даулър, — спрете го… дръжте го… здраво го дръжте… пазете го, докато дойда! Ще му прережа гърлото… дайте ми нож… от едното ухо до другото, мисис Крадок, тъй да знайте! — Отскубвайки се от пискащата хазайка и от мистър Пикуик, възмутеният съпруг сграбчи малък нож за трапеза и се юрна към улицата.
Но мистър Уинкл не го дочака. Щом чу страшната заплаха на смелия Даулър, той излетя из портшеза също тъй бързо, както бе връхлетял вътре, и като хвърли чехлите си на улицата, плю си на петите и заобикаля бегом площада, ревностно преследван от Даулър и нощния пазач. Той държеше преднина; при втората обиколка завари вратата отворена, стрелна се вътре, тръшна я под носа на Даулър, изтича нагоре до спалнята си, заключи вратата, залости я с подвижен умивалник, скрин и маса; после си опакова най-необходимите вещи, готов да побегне при първите утринни лъчи.
Даулър дойде до вратата; през дупката на ключалката той повтори под клетва твърдото си решение да пререже гърлото на мистър Уинкл на следващия ден; и след цялата суматоха и шум, всред които ясно се чуваше гласът на мистър Пикуик, стараещ се да постигне омиротворение, наемателите се пръснаха по своите стаи и отново всичко потъна в тишина.
Много е вероятно да ни се зададе въпросът къде е бил мистър Уелър през всичкото това време. Ще съобщим къде е бил в следващата глава.
Глава тридесет и седма
— Мистър Уелър — каза мисис Крадок на сутринта на този пълен с приключения ден, — има писмо за вас.
— Чудна работа — недоумяваше Сам, — има си хас да е станала някоя беля, щот не ми идва наум някой от моите познати да може да напише писмо.
— Възможно е да се е случило нещо необикновено — забеляза мисис Крадок.
— Трябва да е много необикновено наистина, та да се дойде до писмо от някой мой приятел — отвърна Сам, като поклащаше недоверчиво глава. — Нищо друго освен естествен припадък, както казал оня джентълмен, когато го хванали гърчове. Не може да е от бащичкото — разсъждаваше Сам, като погледна плика. — Той винаги пише печатно, щот се е учил от обявите при касите, дет продават пътнически билети. Много чудно нещо от’де може да идва туй писмо.
Казвайки това, Сам направи каквото много хора правят, когато не са сигурни кой им е пратил послание: разгледа печата, после лицевата и после задната страна, после всички страни, после адреса; и в крайна сметка се сети, че би могъл да погледне съдържанието и тъй да разбере.
— Листът е със златни краища — рече Сам, като го разгъваше — и печатът е бронзов, а отгоре е бил затиснат… с горната част на ключ от външна врата. Е, да видим. — И със съсредоточено лице мистър Уелър бавно зачете следното:
„Отбрано общество от прислужници в Бат изпращат своите почитания на мистър Уелър, като го молят да им окаже честта да присъствува тази вечер на приятелско соаре, състоящо се от варен овнешки бут с обичайните гарнитури. Соарето е предвидено за маса точно в девет часа и половина.“
Този лист бе сгънат в друга бележка, която гласеше: