Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Глава седма
Точно в дванадесет часа по обяд пеотата ме свали на Понтелагоскура. Взех веднага кола, за да стигна във Ферара за обяд. Там отседнах в странноприемницата Сан Марко. Воден от един келнер, се качвах на първия етаж, когато внезапно един весел шум, идващ от една отворена врата, привлече любопитството ми. Поисках да узная какво ставаше, надникнах в стаята и видях десетина господа и дами, седнали около богато наредена трапеза. Поисках да продължа пътя си, когато внезапно бях спрян. Един приятен женски глас извика:
— Ах! Ето го! — И в същия момент дамата стана, спусна се към мен с разтворени обятия и ме прегърна. При това тя извика:
— Бързо! Сложете един прибор до мене и нека се донесе куфарът му в тази стая!
А на един млад мъж, който бе дошъл междувременно, тя каза:
— Е, не ти ли казах, че ще пристигне днес или утре?
Тя ме заведе до масата и след като бях поздравен от всички гости, които станаха от масата си в моя чест, покани ме да седна до нея.
— Мили братовчеде — каза ми тя, — сигурно имате добър апетит. При тези думи тя ме настъпи по крака, като продължи:
— Представям ви моя годеник, а тук виждате моя свекър и моята свекърва, останалите присъствуващи са приятели на къщата. Но, мили братовчеде, защо не е пристигнала и майка ми с вас?
Настъпи значи моментът, когато трябваше да говоря!
— Вашата майка, мила братовчедке, ще бъде тук най-късно след три или четири дни.
В началото мислех, че не познавам странното същество, но когато я погледнах по-отблизо, стори ми се, че чертите й ми са познати. Това беше Катинела, една много известна танцьорка, с която обаче не бях разменил никога нито дума. Разбрах веднага, че ме караше да играя една неподготвена роля в изобретената от нея пиеса и че вероятно се нуждаеше от мен, за да предизвика развръзката. Необикновеното винаги ме е привличало и понеже моята братовчедка беше красива, то с радост приех ролята си, тъй като не се съмнявах, че ще получа своята награда за това. Важно беше да играя добре и главно да не се изложа; затова се показах много гладен и по такъв начин й дадох време да говори с полузагатвания, така че да разбера къде съм. Тя схвана веднага причините за моето въздържание и ми доказа своя ум, като, обръщайки се ту към този, ту към онзи, каза всичко, което бе нужно да узная. Научих, че сватбата би могла да стане едва след пристигането на майка й, която трябвало да донесе дрехите и диамантите й. Научих също, че съм капелмайстор, който пътува за Торино, за да композира оперна музика, която ще бъде свирена на сватбеното тържество на херцога от Савоя. Последното откритие ми достави голямо удоволствие, тъй като видях, че нямаше да имам никакви проблеми, за да замина на следващия ден. Ето защо ролята ми хареса. Във всеки случай, ако не разчитах на една сладка награда, би било напълно естествено да кажа в обществото, че милата ми братовчедка е луда, но Катинела, макар и тридесетгодишна, беше много красива и освен това прочута с любовните си приключения. Посочената като свекърва дама, която седеше срещу мен, наля чаша вино в моя чест и ми я подаде. Вече се бях вживял в ролята си и протегнах ръка, за да взема чашата. Тогава тя забеляза, че държа ръката си малко изкривена, и ме попита:
— Какво ви е, господине?
— Ех, нищо особено, уважаема госпожо, едно леко навяхване, което с малко спокойствие ще се подобри от само себе си.
При тези думи Катинела се изсмя високо и извика, че съжалява, защото по такъв начин компанията била лишена от удоволствието да ме чуе да свиря на пиано.
— Намирам за странно, мила братовчедке, че се смеете на това.
— Засмях се, защото ми напомнихте за едно предпазливо навяхване, което бях измислила преди две години за себе си, за да не трябва да танцувам.
След кафето свекървата, като жена, която знае много добре какво подобава, каза, че без съмнение госпожица Катинела има да говори с мен по семейни работи, затова трябва да ни оставят сами. Всички се сбогуваха.
Когато останах с Катинела сам в стаята, приготвена за мен, тя се хвърли на едно канапе и се отдаде на една безмерна веселост. После, каза:
— Макар че ви познавам само по име, все пак съм сигурна, че мога да ви се доверя, но ще бъде добре да отпътувате утре отново. Тук съм от два месеца без нито една стотинка. Имам със себе си само малко дрехи и бельо и за да живея, би се наложило да продам тези неща, ако за щастие не бях накарала сина на хазайката да се влюби в мен. Поласках го с надеждата да стана негова жена и да му донеса зестра на стойност двадесет хиляди талера в диаманти, които уж имам във Венеция и които майка ми трябва да донесе. Моята майка няма нищо и не знае нищо за цялата история; тя значи няма да се мръдне от мястото си.