Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Но кажи ми, моля те, красива неразумнице, какъв ще бъде краят на този фарс? Предвиждам трагичен край.
— Лъжеш се, краят ще бъде весел и много смешен. Очаквам всеки момент граф Ощайн, брат на курфюрста от Майнц. Той ми писа от Франкфурт; отпътувал е оттам и сега трябва да е във Венеция. Той ще ме вземе, за да ме отведе със себе си на панаира в Реджо и ако на моя годеник би му хрумнало да стане неприятен, но аз искам да не получи нито бой, нито пари. В момента на отпътуването ще му кажа тихо на ухото, че ще се върна и с това всичко ще се нареди, защото, за да го направя щастлив, нужно е само да му обещая, че ще се съглася да се омъжа за него след завръщането ми.
— Отлично! Ти си умна като ангел, но аз не ще дочакам завръщането ти, за да се оженя за тебе, нашата сватба трябва да стане веднага.
— Каква глупост! Почакай поне докато настъпи нощта!
— По никой начин! Мисля, че чувам вече колата на графа. Ако той не дойде, то не губим нищо за нощта.
— Значи, ти ме обичаш?
— Лудо! А даже и да не те обичам, но заради твоята комедия заслужаваш наистина да бъдеш обожавана. Нека не губим време!
— Ти си прав, това е един епизод, и то толкова по-красив, защото е импровизиран.
Още си спомням, че я намерих прелестна.
Надвечер цялото общество ни посети и се уговорихме да се разходим на чист въздух. Докато се приготвяхме за разходката, внезапно се чу шум от кола. Катинела погледна през прозореца и помоли всички присъствуващи да си отидат; пристигналият бил чужденец, който идвал за нея. Всички си отидоха, а мен избута в стаята и ме заключи. Наистина, берлината спря пред странноприемницата и аз видях да слиза един господин, който беше четири пъти по-дебел от мене и беше подкрепян от четирима слуги. Той се изкачи и влезе при бъдещата съпруга, с която проведе близо петчасов разговор. Накрая той бе запълнен с любовни сцени. След това дрехите на Катинела бяха опаковани и натоварени на берлината. После двамата вечеряха и изпразниха набързо няколко бутилки рейнско вино. Към полунощ граф Ощайн отпътува, както беше дошъл и отведе любовния обект на сина на съдържателя. През цялото това дълго време никой не дойде в стаята ми и аз бях разумен да не викам. Страхувах се да не бъда открит, тъй като не знаех как немският принц би погледнал на работата, ако бе научил, че е имал скрит свидетел на своите тежки доказателства за нежност, а пък последните не правеха чест на никого от двамата участвуващи и ми даваха богат материал за разсъждения върху нищожността на човешкия род.
След отпътуването на героинята забелязах през цепнатината на вратата бедния отблъснат любовник и го повиках да ми отвори. Бедният глупак отговори с плачевен глас, че ключалката трябвало да бъде счупена, защото госпожицата взела ключа със себе си.
Помолих го да направи това веднага, защото бях гладен. Когато се освободих, седнах да ям, а бедният младеж ми правеше компания. Той ми каза, че госпожицата намерила свободен миг, в който да го увери, че след шест седмици ще бъде отново тук, след което заплакала и го целунала нежно.
— Принцът сигурно ви е заплатил нейната сметка?
— Съвсем не, а и не бихме приели парите, ако ги беше предложил. Годеницата ми би се почувствувала обидена, вие не можете да си представите колко благородно мисли тя.
— Какво казва баща ви за отпътуването!
— Моят баща мисли винаги лошо; той казва, че тя няма да се върне, а майка ми държи повече на неговото мнение, отколкото на моето. Но вие, господин капелмайстор, какво ще кажете?
— Щом ви е казала, то без съмнение ще се върне.
— Да, ако не е имала намерението да се върне, не би ме уверила в това.
— Много правилно! Това наричам разумна приказка!
Вечерята ми се състоеше от остатъците от обяда, който готвачът на графа бе приготвил за своя господар, а аз изпих бутилка отлично рейнско вино, която Катинела бе прикрила, за да се почерпи нейният бъдещ съпруг. Той обаче мислеше, че не би могъл да я употреби по-добре, освен като почерпи своя бъдещ братовчед. След вечеря взех пощенската кола и отпътувах, след като уверих нещастния изоставен, че ще направя всичко, което ми е възможно, за да убедя братовчедка си да се върне час по-скоро. Исках да платя, но той отказа категорично да приеме. В Болоня пристигнах четвърт час след Катинела, отседнах в същата гостоприемница, в която бе отседнала и тя, и намерих удобен случай да й съобщя казаното ми от годеника й. В Реджо пристигнах преди нея, но не ми беше възможно да й говоря, защото тя не напусна нито за момент своя могъщ, но немощен повелител.