![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Тишина, после бурен смях отвсякъде.
— Ефрейтор Шушумига! Бива си го!
Наит сведе глава. В името на боговете, Брил…
— Добре, добре. Слушайте, ще се вдигнете във въздуха — и по-зле, мен ще вдигнете във въздуха. Аз знам как да си служа с тия неща, тъй че ми ги предайте…
— Разкарай се!
Тълпата се разтапяше. Мъже и жени изчезваха във всички посоки.
— Чакайте, проклети да сте!
Никой не се спря. За броени мигове останаха само четирима души — най-младите от всички. Носеха прости кожени кепета и меки кожени ризници, подсилени с халки и кабари. Лицата на трима от тях бяха обезобразени от пъпчици и белези от шарка. Гледаха го подозрително.
— Ти истински сапьор ли си?
— Да, хлапе.
— Ще ни покажеш ли как да си служим с тях?
— Да.
Те се спогледаха с присвити очи.
— Добре, чудесно — но ще ги хвърляме!
Наит положи върховно усилие да не ги хване за глезените и да не ги разтърси, докато не хвърлят мунициите.
— Разбира се, хлапе. Ще ги хвърляте.
Той направи знак на всички към края на падината. Там коленичиха, за да надникнат. Момчетата запънаха арбалетите си. Най-малкият легна по гръб, постави и двата си крака на лоста и се напъна, докато не го закачи. Наит бе смаян и ужасен. Направи го бързо като войник. Щури смели хлапета. Точно това ми трябва.
Сега имперските леки пехотинци стояха срещу непостоянна, променяща се битка на два фронта. На запад разпръснатият строй на Лигата напредваше неотклонно срещу нередовните, които отстъпваха. Редицата бе дълга и рехава — трима души в дълбочина, разположени шахматно. Щитоносците напредваха и прикриваха своите стрелци с лък или арбалет. По-добрата им дисциплина в сравнение с имперските части беше явна — те просто отстъпваха и не опитваха да се съберат в единна редица. Останалата конница на Лигата се носеше напред-назад по полето пред разпръснатия строй, косеше с мечове и разпиляваше всички острови на съпротива.
На изток чакаше нарасналият клин на частите от Лигата и Златните моранти. За Наит бе очевидно, че леката пехота се събираше опасно близо. Частта на Славния зъб трябваше да е понесла жестоки удари, за да ги удържа, но все още удържаше. Зад тях идваше, за да ги подкрепи, запасната фаланга на Върховния юмрук Ананд. С него вървеше и знамето на Меча. О, чудесно! Сега ще провали още една фаланга. Наит се отмести настрани.
Снишиха се и се запромъкваха през скупчените опълченци. Над тях арбалетните стрели пееха като разсърдени насекоми — толкова близо, че Наит почти се спря да преследва един или двама нарушители, ала те се разпръснаха при обръщането му и той заряза всичко като безполезно. Отведе взвода си възможно най-близо до стената от щитове на морантите. Навсякъде наблизо леките пехотинци коленичеха, зареждаха и стреляха. Воят и песента на стрелите във въздуха не спираше. Подминаха трупове на опълченци със стрели в гърба — опасността от приятелски огън. От време на време нередовните се осмеляваха да напреднат, и тогава назад ги отпъждаше вълна от хвърлени от морантския строй къси копия. Виковете и дрънченето на оръжие от свирепата схватка на тежките пехотинци бяха оглушителни. Приклекнал ниско, Наит махна на взвода си да идва.
— Добре — кресна той. — Искам да видите някой от Златните, дето носи нещо — може да е на гърба или отстрани. Ще бъде горе-долу толкова голямо — вързоп или кутия…
На Улен му прилоша на мястото му на разположеното над бойното поле хълмче. Тълпата леки пехотинци посичаше силите им. Скоро можеше и да нямат никакви поделения. Ако морантите и талийската тежка пехота успееха да си пробият път и да заставят императрицата да отстъпи, тогава биха имали възможност да се пазарят за условията. Иначе ги очакваше бавно подравяне към нищото. Желаеше на Урко да продължава да му върви с неговия разпръснат строй. Богове! Строй! Правят строй, докато имперската кавалерия все още е в запас! Само това обаче имаха. Той се обърна към един от вестоносците, застанал заедно с щаба му до тежкото возило на Бала, понастоящем разпрегнато от всичките си коне за нейно голямо неудоволствие.
— Новини от Ток?
— Никакви. Явно е тръгнал след сетите — не е виждан оттогава.
Горкият. Вероятно са го убили от срам. Той огледа полето. Трудно беше да се каже — вдигнатият от всички тия крака прах закриваше всякакви подробности — но изглеждаше, че леката пехота се е разположила удобно. Тъкмо щеше да каже на Бала да съобщи на В’тел, когато размаханите и завъртени по полето имперски знамена и бойни знаци привлякоха вниманието му. Имперската кавалерия — много хора от нея бяха извадили на показ собствените си семейни флагове — беше в движение. Две крила препуснаха в лек галоп от тила, където високото сиво хоризонтално знаме носеше имперския скиптър. Подходиха към бойното поле от север и от юг. Малцина. Много малко. По-малко от хиляда общо, пресметна той. Погледът му се премести към тънката редица на Урко. Опасността, която предизвикваха, бе дошла. Изведнъж му се стори, че са чакали твърде дълго.