Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Ти ли си Шушумигата?

Наит вдигна юмруци, сякаш щеше да хване другия за ризата. После ги отпусна и раменете му се смъкнаха.

— Да, аз съм.

— Чудесно! Искаме малко от тия неща.

— Добре…

Наит видя как иззад момчето, откъм стената щитове на Златните моранти, над гъстите редици на леката пехота, нависоко полита вълна от тъмни предмети. Сърцето му се сви.

— Залегни!

И той се хвърли върху младите войници и натрупаните муниции.

По цялото бойно поле избухнаха неравномерни изригвания. Опълченците пищяха, докато натъпканите в морантските стрели назъбени парченца се врязваха в пренаселените им редове.

— Отстъпвай! — ревна Наит с пълна сила. — Отстъпвай!

Той и момчетата грабнаха щита и хукнаха, но не можаха да стигнат далеч. Бързо се натъкнаха на нередовни войници, които стреляха по настъпващия разпръснат строй на Лигата. Зад тях продължаваха ударите на морантските муниции. Шахматно разположени взривове късаха въздуха. Над полето се носеше дим на черни и бели облаци. От мястото на Наит изглеждаше, че леката пехота пада жертва между двата строя, и че ако някой не направи нещо, скоро и той ще се присъедини към тях.

Той даде знак на момчетата да вземат мунициите си, после вдигна щита и се обърна към взвода си.

— Ще пробием разпръснатия строй тук или ще умрем!

Той посочи младежите.

— Вие. Ще хвърляте, когато се провикна! После продължавайте да хвърляте по всички проклети талийци, които дойдат подкрепление. Разбрано?

Потните пребледнели лица кимнаха, изпънати от ужас.

— Добре! Чудесно.

Той извади дългия си меч.

— След мен!

Наит се затича към разпръснатия строй. Щом прецени, че разстоянието е добро, той кресна:

— Хвърляй!

После:

— Залегни!

И коленичи зад щита си.

Миг по-късно го удариха шрапнели от избухващи стрели. Остриенцата се врязаха в щита му с пронизително трептене. Той се изправи посред гъстия дим, изрева: Настъпвай! и се впусна напред. Молеше се на Трейк в обсега на гласа му да е имало достатъчно глупави, щурави и храбри мъже и жени, за да го последват.

Докато минаваше през дима, внезапно се натъкна на талийски пехотинец със счупена ръка. Наит я удари с щита, предизвика болезнен крясък и промуши меча си през мъжа, докато той лежеше и се гърчеше. Друг талийски тежък пехотинец наблизо все още държеше нацепения си щит, Наит опита да го събори назад. Въпреки зашеметяването от взрива, едрият войник не отстъпи и на косъм. Той замахна към Наит и двамата си размениха удари. Още трима талийски тежки пехотинци се изправиха от мястото на прикритието си и Наит разбра, че много е загазил. Над раменете и покрай лактите му свистяха арбалетни стрели и закачаха туниката му. Една одраска ръката, а друга крака му. Тежките пехотинци изсумтяха и издигнаха щитове. Брил и останалите се врязаха в тях бегом и ги избутаха назад с проблясващи дълги ножове. Наит подмина множеството от счепкали се хора и удари щит с още един тежко въоръжен талиец, устремил се да запълни пробива. Насочен към него къс меч одраска страната му, удари се в ризницата и му изкара въздуха. Той се преви на две, отстъпи и от шлема му отскочи острие. Още един залп арбалетни стрели профуча покрай него и запя покрай ушите му. Нещо се заби в бронираната му ръка и изби меча от нея. Талиецът го удари с щита и го запокити назад. Тогава сюрия леки пехотинци стъпка и двамата. Противникът му падна под порой от остриета и потопът не спря. Наит спря и задиша с пълни гърди от задавящия, задимен въздух. Направиха го. Облегна се на щита си, понеже краката му изведнъж отслабнаха. Седна тежко в стъпканата, димяща трева. Не беше се записал във войската за това. Не, въобще не за това.