Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Не беше погледнал към Роджър по време на целия си монолог, взираше се в мъглата сякаш събитията, които описваше, се случваха отново някъде точно пред бялата завеса.
Дрехите на Роджър вече висяха влажни по тялото му, напоени с мъгла и студена пот. Стомахът му се свиваше и вонята от трюма сякаш бе вонята на Гламавия Джоуи в избата.
— Та те се разправяха известно време — продължи Бонет — и просякът започна да скимти, защото искаше още пиене. Накрая водачът каза, че не си струвало толкова приказки, щял да хвърля чоп. Извади монета от джоба си и ми каза през смях: „Кое си избираш, ези или тура?“
— Бях твърде зле, за да продумам; небето бе черно и се въртеше, пред очите ми просветваше светлина като падащи звезди. Затова той избра вместо мен: ако се падне главата на Джорди, ще живея, ако се падне задникът му — ще умра. И хвърли шилинга във въздуха. Падна в пръстта до главата ми, но нямах сили да се обърна и да погледна. Той се наведе и изсумтя, после се изправи, без да ми обръща внимание.
Бавната им разходка бе стигнала до кърмата. Бонет спря там и опря ръце на перилата. После извади пурата от устата си.
— Те издърпаха гламавия до стената и го накараха да седне до нея. Още помня глупавото му лице — каза той тихо. — Той отпи и се захили към тях, устата му бе отворена — отпусната и влажна, като оная работа на дърта курва. След миг един камък полетя от върха на стената и му размаза главата.
По космите по тила на Роджър се бяха събрали капки влага; той усети как потичат надолу, една по една, и студът плъзна по гърба му.
— Обърнаха ме по лице и ме удариха — продължи все така безстрастно Бонет. — Когато се свестих, бях на дъното на рибарска лодка. Рибарят ме остави на брега близо до Питърхед и ми каза най-добре да си намеря кораб — виждало се, че не ставам за сушата.
Държеше пурата и я перна леко с пръст, за да изтръска пепелта.
— Дори ми бяха дали надницата — рече той. — Намерих шилинга в джоба си. О, честни мъже, няма спор.
Роджър се наведе към перилата и се вкопчи в дървото, единственото солидно нещо в този потънал в бяла мекота свят.
— А върнахте ли се на сушата? — попита той, гласът му бе неестествено спокоен.
— Питаш дали ги намерих. — Бонет се обърна и се облегна на перилата, полуизвърнат към Роджър. — О, да. След години. Един по един. Но ги намерих всичките. — Отвори ръката, в която стискаше монетата, и я вдигна замислено пред себе си, наклони я леко и среброто проблесна на светлината на фенера.
— Ези — живееш, тура — умираш. Справедливо е, нали, Макензи?
— За тях ли?
— За теб.
Мекият ирландски глас беше безстрастен, сякаш говореше за времето.
Сякаш в сън, Роджър усети отново тежестта на шилинга и ръцете си. Чу съсъска на водата по корпуса, дишането на китовете и дишането на Бонет, когато дръпна от пурата. Седем кита ще заситят Кирийн Кройн.
— Равен шанс — каза Бонет. — Веднъж вече извади късмет, Макензи. Да видим дали Дану ще е на твоя страна отново, или този път ще дойде Душегубецът?
Мъглата се бе сгъстила над палубата. Нищо не се виждаше, освен огънчето на пурата — горящ циклоп в белотата. Този човек може би наистина беше дявол, едното му око бе затворено пред човешкото нещастие, а другото — отворено към мрака. И ето го Роджър, стои буквално между дявола и дълбокото синьо море, а съдбата му зависи от среброто в шепата му.
— Това е моят живот, аз ще избера — каза той и се изненада от спокойствието в гласа си. — Избирам тура. — Хвърли монетата, хвана я и я плесна силно на опакото на другата си длан, като скри под ръката си и нея, и неизвестната присъда.
Затвори очи и си помисли за Бриана. Съжалявам — каза ѝ безмълвно и вдигна ръка.
Топъл дъх мина по кожата му и после усети хладно място, когато монетата изчезна от дланта му. Не помръдна, не отвори очи.
Мина известно време, преди да осъзнае, че е сам.
Девета част
Страст
40.
Загубена девственост
Уилмингтън, колония Северна Каролина,
1-ви септември 1769 г.
Това беше третата атака на болестта на Лизи. Тя като че ли се съвзе след първата силна треска и след един ден възстановяване настоя, че може да пътува. Бяха изминали едва ден езда от Чарлстън, преди треската да се завърне.
Бриана спъна конете и направи набързо лагер близо до малко поточе, после слиза няколко пъти до него през нощта, като драпаше нагоре-надолу по калния бряг в тъмното, за да носи вода в малко канче. Капеше по малко в гърлото на Лизи и мокреше пламналото ѝ тяло. Не се страхуваше от тъмната гора или от спотайващите се в нея животни, а от мисълта, че Лизи може да умре сред пущинака, на мили от всякаква помощ. Тази мисъл я ужасяваше толкова, че ѝ идваше да хукне обратно към Чарлстън още щом Лизи бе в състояние да седи на коня.