![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Негово — обясни господин Уилъби, като бършеше кръвта и люспите в крачола си. — Мое — кимна към другата половина от рибата, която лежеше на сандъка.
След седмица пеликанът беше вече напълно опитомен, можеше да лети свободно, с яката, но без въжето, и се връщаше при господаря си, като повръщаше лъскави рибки в краката му. Когато не ловуваше, Пин Ан или седеше на мачтата, за неудоволствие на моряците, отговорни за почистването на палубата отдолу, или следваше господин Уилъби, като щапуркаше и се клатушкаше смешно наляво-надясно, разперил дългите си криле за баланс.
Моряците, едновременно впечатлени от риболова им и респектирани от голямата щракаща човка, се пазеха от господин Уилъби, който всеки ден при хубаво време пишеше до мачтата под зоркия благ жълт поглед на новия си приятел.
Един ден спрях да погледам господин Уилъби, скрита зад мачтата. Той поседя за миг, с доволно изражение на лицето, замислен над изписаната страница. Не можех да разчета йероглифите, разбира се, но бяха някак красиви.
Той се озърна бързо, сякаш да види дали идва някой, взе четката и много внимателно добави последния знак в горния ляв ъгъл на страницата. Без да питам, знаех, че е подписът му.
После въздъхна и вдигна лице да погледне над перилата. Изглеждаше доволен и замечтан и аз знаех, че каквото и да вижда, то не е нито корабът, нито океанът отвъд.
Накрая въздъхна отново и поклати глава, сякаш на себе си. Положи ръце на хартията и бързо и внимателно я сгъна, веднъж, два пъти и отново. После се изправи, отиде до перилата, протегна ръце над водата и пусна сгънатата бяла формичка.
Тя се претърколи към водата. После вятърът я подхвана и я понесе нагоре, малко бяло петънце в далечината, което много приличаше на чайките, които кряскаха зад кораба в търсене на остатъци.
Господин Уилъби не остана да го погледа, обърна се и слезе долу с все така замечтано изражение на малкото си кръгло личице.
45.
Историята на господин Уилъби
Докато минавахме през средата на Атлантика и се насочвахме на юг, дните и нощите станаха по-топли и свободните моряци започнаха да се събират на надстройката след вечеря, пееха песни, танцуваха на цигулката на Броуди Купър или слушаха истории. С инстинкта, който кара децата да се събират в гората и да си разказват истории за призраци, мъжете като че ли си падаха най-много по ужасните разкази за корабокрушения и морски опасности.
Докато плавахме на юг и извън владенията на Кракена и морските чудовища, настроението за чудовища отмина и мъжете започнаха да си разказват истории за дома.
Когато и те бяха на привършване, Мейтланд, юнгата, се обърна към господин Уилъби, който както винаги клечеше до мачтата, стиснал чаша до гърдите си.
— Как така дойде от Китай, Уилъби? — попита любопитно Мейтланд. — Виждал съм съвсем малко китайски моряци, макар че хората казват, че в Китай има страшно много народ. Толкова ли е хубаво там, че никой не иска да го напуска?
Китаецът се поколеба, но изглеждаше леко поласкан от интереса. С още малко поощрение той се съгласи да разкаже как е напуснал родината си — трябваше само Джейми да превежда, защото неговият английски не бе подходящ за тази задача. Джейми с радост се съгласи, седна до него и наклони глава да слуша.
— Аз бях мандарин — започна господин Уилъби с гласа на Джейми, — образован мандарин с поетическа дарба. Носех копринена роба, бродирана с много цветове, и отгоре синята копринена роба на учен, със знака на моя занаят на гърдите и на гърба — фън хуан — огнена птица.
— Мисля, че означава феникс — добави Джейми, като се обърна към мен, преди да насочи вниманието си към търпеливо чакащия господин Уилъби, който веднага започна да говори:
— Роден съм в Пекин, Императорския град на Сина на Небесата…
— Така наричат техния император — прошепна ми Фъргъс. — Каква дързост, да сравняват краля си с Исус Христос!
— Шт — изшъткаха му няколко души, като се обърнаха възмутени към него. Той направи груб жест на Максуел Гордън, но замълча и се обърна към малката фигура, която клечеше до мачтата.
— Отрано разбрах, че имам литературна дарба, и макар че отначало не бях много умел с четката и мастилото, накрая с огромни усилия се научих да изразявам с четката идеите, които прелитаха като жерави през ума ми. И така ме забеляза У Сиен, мандарин от императорския двор, който ме взе да живея с него и надзираваше обучението ми.