![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Това е велика мелодия — крещи в отговор „Киселината“ — Изпуши още една от тези и ще ти я изсвиря на „Бьозендорфера“.
Под акомпанимента на въпросната тарантела, всъщност наистина много приятна мелодия, от утринния дъжд изниква Магда и започва да свива цигари с марихуана за всички. Подава една на „Киселината“, да я запали. Той прекъсва изпълнението на пиано и продължително се взира в рифъра. От време на време кима, усмихнат или намръщен.
Густав е готов за подигравателни подмятания, но в действителност се оказва, че „Киселината“ е спец в капризното изкуство папиромантия — умението да предвижда бъдещето съзерцавайки начина, по който хората свиват цигари с марихуана: формата, следата оставена от слюнката, бръчиците и гънките по хартията или отсъствието им.
— Скоро ще се влюбиш — отбелязва „Киселината“ — виж ето тази линия.
— Дълга е, нали? Това означава ли…
— Дължината обикновено означава интензивност, наситеност. А не време.
— Кратко, но сладко — въздъхва Магда. — Прелестно, нали? — Приближава Труди и я прегръща. Двете заедно са като картинка на Мът и Джеф884. На токове Труди е с близо половин метър по-висока от Магда. Те знаят какво впечатление създават у околните, при всеки удобен случай обикалят заедно из града и опитват да се намесят, дори само за минутка, в чуждите мисли.
— Какво ще кажеш за марихуаната? — пита „Киселината“.
— Чудесна е — признава Густав. — Леко възкисела и може би с почти недоловимо загатване за землист послевкус под тялото и естествено това й придава твърде приятен вкус като цяло.
— Аз бих казал, че по-скоро е игрива — възразява „Киселината“, ако това изобщо би могло да бъде определено като несъгласие.
— Общо взето по-ароматна, в сравнение с миналогодишната реколта, нали?
— О, като за трева от Високия Атлас тя притежава собствен стил. Определено притежава вкус на ядки, плътен, дори автентично пикантен, който в повечето случаи силно наподобява онова чисто качество, преобладаващо в района на Уед-Нфис.
— Всъщност склонен съм да предполагам, че произхожда някъде от южния склон на Джебел Сархо — добавя „Киселината“. — Обърни внимание на игривостта, и на много мекото копринено и уханно-цветисто усещане, а даже и лек намек за плътност в нейната чувствена дързост…
— Не, не, не. Плътност е малко преувеличено, ето например Изумрудената от Ел Абид която получихме миналия месец, тя имаше плътност. А тази явно е по-фина и по-дискретна.
В действителност и двамата са толкова надрусани, че изобщо не знаят какво говорят и така е още по-добре, защото в този момент изкънтява ужасно блъскане по вратата, последвано от многогласен хор „стой!“ Слотроп изкрещява и хуква към прозореца, излиза на покрива, прехвърля го и по тенекиената водосточна тръба се спуска в граничещия с улицата двор. А в помещението на „Киселината“ нахлува полиция — берлинската, подкрепяна от американската военна полиция, изпълняваща в случая консултантски функции.
— Документите, моля! — ръмжи предводителят на хайката.
„Киселината“ му подава с усмивка пакет хартийки за цигари марка „Зигзаг“, току-що пристигнали от Париж. Двайсет минути по-късно, някъде в американския сектор, Слотроп отминава бавно едно кабаре — навън отпред и вътре се разтакават „кокичета“885 с безизразни физиономии, някъде радио или грамофон свири потпури от Ървинг Бърлин886. Параноично сгърбен Слотроп върви по улицата, да, отекват „Бог да поживи Америка“ и-и-и „Това е армията, господин Джоунс“, т.е. еквивалентите на „Хорст Весел“887 в неговата страна; въпреки че именно Густав е там на „Якобищрасе“ и беснее (никому няма да позволи да му се прави на Антон Веберн) срещу някакъв премигващ американски подполковник:
884
Герои на едноименния първи американски комикс излизал от 1907 до 1983 г. от Хари Конуей Бъд Фишър (1885–1954). Мът е висок и слаб, а Джеф е нисък и дебел. Техен български еквивалент са Крачун и Малчо. — Б.пр.
885
Т.е. военни полицаи с бели каски. — Б.пр.
886
Ървинг Бърлин (1888–1989) — американски композитор, написал повече от 900 песни, 19 мюзикъла и музика към 18 филма. — Б.пр.
887
„Хорст Весел“ — оригиналното заглавие на тази песен от 1929 г. е „Die Fahne Hoch“ („Вдигнете знамето“). Хорст Весел бил студент на Гьобелс, млад автор на рекламни текстове и командир в едно от най-яростните печално известни крила на фашистките щурмови отреди в Берлин. През 1929 г. той живее под наем с бивша проститутка в къща, чиято собственичка иска да ги изгони. Те отказват и собственичката повиква свои другари от Организацията на Червените Ветерани, съперничещ комунистически щурмови отряд, които да изгонят нежеланите наематели. Когато Червените Ветерани се появяват, в настъпилата суматоха един от тях застрелва Хорст Весел. Това става на 14 януари 1930 г., а Хорст Весел умира чак на 23 февруари 1930 г. През тези 6 седмици Гьобелс агитира активно, за да превърне ранения в нацистки герой и мъченик. Всъщност Хорст Весел копира мелодията на „Вдигнете знамето“ от комунистическа песнопойка, а Гьобелс превръща песента в химн на националсоциалистическата партия и втори национален химн на Германия от 1933 до 1945 г. — Б.пр.