Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Хайде, Липи, хайде, дърта кранто и стара ки’-кутия такава! Не можа ли толкоз да подушиш снега във въздуха? Защото аз го подуших, а моят нос отиде на кино още преди сто години!
Възрастният човек се обърна към Роланд и Сузана и им рече:
— Надявам се, че ще оцените готварските ми умения, защото както гледам, тази виелица няма да трае по-малко от три дни. Най-малко три дни, преди Демонската луна отново да си покаже мутрата! Срещата ни обаче беше добра — сигурен съм в т’ва! Просто се надявам да не съдите за моята гостоприемност по моята конскоприемност. Нал’ тъй? Ехааа!
„Опазил ни Господ“, помисли си тъмнокожата жена и потрепери. Старецът се обърна и в този момент Роланд й хвърли любопитен поглед. Тя му се усмихна и вдигна рамене, сякаш за да каже „Няма нищо“ — какъвто беше и случаят. Нямаше никакво намерение да му обяснява, че една куца кранта с пердета на двете очи и кожа, която разкрива повече, отколкото скрива, я бе накарала да се почувства бъзи-бъзи. Досега Роланд нито веднъж не я бе наричал „тъпа патка“ и тя не искаше да му дава никакви поводи да я нарича тъй зана…
Сякаш прочела мислите й, старата кобила се обърна назад и й се ухили, оголвайки няколкото си останали зъба. Очите в уродливия череп на Липи приличаха на изгорели свещи, потопени в гной. Тя изцвили към Сузана, като че ли искаше да й каже: „Мисли си каквото искаш, черна птицо; аз ще си бъда тук дълго след като ти извървиш своя път и умреш от своята смърт.“ В същото време вятърът внезапно се усили, запращайки шепи сняг в лицата им, докато се мъчеше да намери пролука в кожените им одежди. След като се успокои за няколко секунди, той отново се надигна, надавайки отсечен, скръбен вопъл, който приличаше на човешки вик.
ПЕТ
Външната пристройка се състоеше от кокошарник (залепен за едната стена), нещо като малка конюшня (залепена за другата) и плевник (над конюшнята), натъпкан със сено.
— Мога да се качвам горе и направо да мятам сеното с вилата — каза Колинс, — но всеки път, когато правя това, дърпам дявола за опашката, щот’ не знам къв номер ще ми погоди болният ми крак. Не ми е удобно да те моля, сай Дисчейн, но ще помогнеш ли малко на един старец, дето…
Ала Роланд вече се бе изкачил по стълбата и започна да загребва сено с вилата, хвърляйки го долу. Спря едва когато Колинс му каза, че количеството е предостатъчно и за четири дни. („Щот’ тя не яде много, както можеш да видиш и сам“, каза той.) Тогава Стрелеца слезе долу и възрастният мъж ги поведе към къщурката си. Навятият покрай стените й сняг надхвърляше ръста на Роланд.
— Ето я и моята скромна бърлога — каза Джо и ги въведе в кухнята. Тя бе облицована с чвореста дъбова ламперия, която се оказа пластмаса, когато Сузана я разгледа по-отблизо. И беше много топло. Марката на електрическата фурна беше „Роско“ — никога преди не бе чувала това име. Хладилникът бе „Амана“ и имаше една малка вратичка точно над дръжката. Тъмнокожата жена се наведе към нея и видя думите „ВЪЛШЕБЕН ЛЕД“.
— Това нещо да не би да прави ледени кубчета? — попита Сузана с блеснали очи.
— Е, не съвсем — каза Джо. — Всъщност фризерът ги прави, красавице; онуй отпред само ти ги пуска в чашата.
Това й се стори много забавно и тя се засмя. Погледна нагоре, видя как рунтавелкото я гледа ухилено с типичната си зъбата усмивка, изписана на муцунката му, и това я разсмя още повече. В кухнята витаеше аромат на подправки, захар и други приятни неща, които пробудиха носталгията й.
Роланд погледна към флуоресцентните лампи и Колинс кимна.
— Да, да, имам ток — каза той. — И не плащам никакви сметки — това не е ли яко, а? Имам си и генераторче — в бараката от другата страна. „Хонда“ е и е тихичък кат’ неделна утрин! Кат’ седнеш отгоре му, чуваш само едно „мммммм“. Бил Пелтека сменя газовия резервоар и го поправя, когато има нужда от ремонт, което се е случвало два пъти, откакто живея тук. Не, излъгах ви — три пъти. Три пъти ’сичко на ’сичко.
— Кой е Бил Пелтека? — попита Сузана в същото време, когато Роланд зададе и своя въпрос:
— Откога си тук?
Възрастният мъж се засмя.
— Един по един, скъпи мои приятели, един по един! — Той подпря бастуна си на стената, за да свали шубата си, и изохка, когато тежестта му падна на болния му крак, при което за малко да се стовари на земята. Щеше да падне на земята, ако Стрелеца не го бе задържал.