Тъмната кула

— Така казват — вдигна рамене Стрелеца. Безногата жена забеляза, че усмивката му вече не беше толкова широка.

— Ами пухкавия дребосък? — попита възрастният мъж, навеждайки се напред. Той извади още два бонбона от джоба си — един зелен и един червен. Коледни цветове. Сузана изведнъж започна да има чувството за déjà vu, което сякаш докосна съзнанието й с крилото си и се изгуби в мрака. — Как се казваш, фъстъче? Как ти викат, когато искат да се прибереш у дома?

— Той не…

„… говори повече, въпреки че някога го правеше“, искаше да каже безногата жена, ала преди да довърши, рунтавелкото изджавка:

— Ко! — и го каза така ясно и уверено, както говореше, докато Джейк беше още жив.

— Добро момче! — рече Колинс и метна бонбоните в устата на зверчето, след което протегна възлестата си длан и животинчето вдигна лапичка, за да я докосне. Двамата се ръкуваха — човек и рунтавелко — на кръстопътя на „Одд’с Лейн“ и Тауър Роуд.

— Проклет да съм! — възкликна Роланд.

— Със ’сички ще е тъй накрая, с Лъчи или без Лъчи — отбеляза Джо Колинс и пусна лапичката на Ко. — Но не и днес. Сега викам да идем там, дет’ е топличко и можем да си направим съвещание на чаша кафе — имам, имам, не се притеснявайте — и кана ейл. Дори мога да ви забъркам и едно нещо, дет’ му викам „яйчен грог“ — вътре слагам яйце, захар, мляко и бира — ако ви устройва. Щот’ мен ме устройва идеално — особено с мъъъъничко ром, но кой знае? Да ви кажа правичката, не съм усещал вкуса на нищо от пет години, че и повече. Въздухът извън Дикордия ми еба майката на вкусовите лигавици и на носа. Но както и да е… кво ще кажете за идеята?

— Бих казала, че е чудесна — рече Сузана.

Старецът я потупа приятелски по рамото.

— Добрата жена е безценна перла! Не помня обаче де го бях чел — Шекспир ли беше или Библията, а може би си го съших от… Ей, Липи, накъде си мислиш, че си тръгнала? Искаш да посрещнеш гостите, така ли?

Говореше също като онези хора, които живеят само в компанията на домашните си любимци. Кобилата му се бе дотътрила до тях и Колинс я хвана за гривата, галейки я с дълбока привързаност, но тъмнокожата жена си каза, че това е най-уродливото животно, което е виждала през живота си. Голяма част от доброто й настроение веднага се изпари при вида на четириногото. Липи беше сляпа — не с едното око, а с двете — и кльощава като плашило. Докато вървеше, костите й се очертаваха толкова отчетливо под краставата кожа, че Сузана почти очакваше някоя от тях да щръкне навън. За миг черният проход под замъка Дискордия изплува в съзнанието й с ужасяваща яснота — слузестите звуци, които издаваше отвратителното многокрако същество, и костите. Всички тези кости.

Навярно Колинс зърна нещо от това на лицето й, защото когато заговори отново, звучеше почти отбранително:

— Знам, че е една дърта грозница, но кат’ станеш стара кат’ нея, едва ли ще печелиш много конкурси за красота! — Той потупа кобилата по осеяната със струпеи и рани шия, след което разроши проскубаната й грива и се обърна към пътя, водещ до къщата му. Междувременно първите снежинки на задаващата се буря започнаха да прехвърчат около тях.