Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Конят отново изцвили и старецът размаха бастуна си към бялото схлупено небе.
— Абе, нали ти рекох да си затвориш сенокосачката, торна фабрика такава? — извика непознатият. — Не си ли виждала хора преди, шундо заспала? Щот’ ако не се лъжа, май в обор си раждана, а ако не е тъй, значи аз съм синеок бабуин!
Роланд се засмя и разсея и последните остатъци от тревогите на безногата жена. В този миг конят изцвили за пореден път от пристройката зад къщата, а възрастният човек пак размаха бастуна си, при което за малко да се изтърси в снега. Макар походката му да изглеждаше тромава, за изненада на Сузана вече бе успял да преполови разстоянието, което ги делеше. По едно време се подхлъзна и щеше да падне на земята, ако не беше извъртял рамото си в последния момент, същевременно подпирайки се на бастуна, за да възстанови равновесието си. Когато отново погледна към тях, на лицето му грееше широка усмивка.
— Хайл, стрелци! — извика им той и им махна с бастуна си. Поне дробовете му бяха в перфектна форма. — Стрелци, отправили се в търсене на Тъмната кула, нал’ тъй? Просто няма как да е иначе, кат гледам тез пушкала с големите дръжки! А и Лъчът вече е добре, пак си е здрав и снажен, щот’ и двамата с Липи го усещаме! Живна като кобилката, дет’ беше по Коледа, или туй, дет’ аз му викам Коледа, щот’ нямам календар, нито пък съм виждал Дядо Коледа. То, да си кажа правичката, не съм го и очаквал, щот’ бил ли съм някога добро момче? Никога! Никога! Добрите момчета отиват в рая, а моите ’сичките аверчета са на другото място и си хапват бонбонки, и си пийват нози с уиски в бърлогата на дяволите! Не ми обръщайте внимание, то на мен езикът ми е захванат по средата и шава от двата края! Пак ви казвам — хайл на единия, хайл на другия и хайл на онуй дребното косматото по средата! Чистокръвен рунтавелко, както виждам! Уау, ама не е ли страхотно, дет’ ви виждам, а? Мен ми викат Джо Колинс, Джо Колинс от „Одд’с Лейн“! Самият аз съм достатъчно странен100, вярвайте ми — барабар с туй съм и едноок, че и сакат — но пък иначе съм на вашите услуги!
Човекът тъкмо достигна мястото, където Тауър Роуд свършваше… или започваше, в зависимост от гледната ви точка и посоката, в която пътувате, каза си Сузана. Той ги изгледа — едното му око бе ярко и лъскаво като на хищна птица, а другото зяпаше безизразно в бялата пустош.
— Дълъг живот и приятни нощи, туй казвам аз, и майната им на ’сички, дет’ твърдят противното, ама то и без друго тука няма такива, тъй че кво ни пука за тях, нал’ тъй? — Извади един бонбон от джоба си и го подхвърли във въздуха; Ко мигновено се изстреля напред, челюстите му щракнаха и лакомството изчезна в устата му.
Сега и двамата стрелци се засмяха. Чувстваха се малко странно, ала им беше добре — сякаш си намерил нещо ценно, след като си бил почти сигурен, че си го изгубил завинаги. Дори Ко сякаш се усмихваше и ако конят го притесняваше (той изцвили отново, докато гледаха сай Колинс от висотата на снежния насип), не го показваше по никакъв начин.
— Имам един милион въпроси към вас — започна Колинс, — но ще започна със следния: как, мамицата му, смятате да слезете от тоя шибан насип?
ЧЕТИРИ
Сузана веднага отговори на въпроса му, като се плъзна с шейната си. Избра си мястото, където североизточният край на „Одд’с Лейн“ изчезваше под снега, защото насипът там бе малко по-нисък. Спускането й бе бързо, ала не особено гладко — тъкмо бе изминала три четвърти от пътя, когато се удари в замръзнал леден блок, падна от шейната и завърши пързалянето си в поредица непохватни салта, като през цялото това време не спираше да се смее като обезумяла. Шейната се преобърна — преобърната костенурка, ако ви е угодно, — при което провизиите им се разпиляха навсякъде.
Роланд и Ко се спуснаха на подскоци зад нея. Стрелеца веднага се наведе над нея, явно загрижен дали е добре, а Ко завря муцунка в лицето й, докато тя продължаваше да се залива от смях. Татко Моуз със сигурност би казал за смеха й, че е „весел като стара бащина шапка“.
— Добре съм, Роланд — падала съм и по-зле от сгъваемата си тротинетка, когато бях малка.
— ’сичко е добре, когат’ свършва добре — съгласи се Джо Колинс. Той я изгледа със здравото си око, сякаш да се увери, че е наред, след което започна да събира разпилените провизии, изгърбен над бастуна си, а пухкавата му бяла коса се развяваше около розовото му лице.
— Внимавай — каза Стрелеца, докато се протягаше да хване ръката на стареца. — Ако направя това, ти ще се изльоскаш на дупарата си.
При тези думи старецът избухна в смях, а Роланд охотно се присъедини към него. Иззад къщичката се разнесе още едно пронизително изцвилване, сякаш конят протестираше срещу веселото настроение на компанията.
100
Непреводима игра на думи — odd (англ.) означава „странен, чудат“. — Б. пр.