Тъмната кула

Роланд го прекъсна, за да го попита дали комикът е нещо като дворцов шут, и старецът се засмя от все сърце.

— Точно така. Само си представи един куп хора, насядали в задимена зала с напитки пред себе си, вместо някакъв крал с придворни.

Стрелеца кимна усмихнат.

— В това да забавляваш хората в Средния запад си има доста предимства — продължи домакинът им. — Ако се накъркаш като прасе в Дюбюк, след двайсет минути просто те свалят от сцената, докато в Средния свят биха ти отсекли главата, ако се издрайфаш пред някоя високопоставена особа.

Роланд се засмя толкова неудържимо при тези думи, че Сузана чак го изгледа подозрително.

— Право казваш, Джо.

През лятото на 1972 Колинс изнасял представления в един нощен клуб в Кливланд, наречен „Джанго“, който се намирал недалеч от гетото. Стрелеца отново го прекъсна, този път, за да разбере какво е „гето“.

— Част от града, където повечето хора са чернокожи и бедни, а полицията обича първо да размахва палки и после да задава въпроси — обясни тъмнокожата жена.

— Бинго! — възкликна Джо и почука с юмрук по главата си. — И сам не бих го казал по-добре!

В този миг нейде навън отново се разнесе онзи протяжен вопъл. Сузана погледна към своя дин, ала дори и да го беше чул, Стрелеца не го показа с нищо.

„Това е само вятърът — каза си безногата жена. — Кой друг би могъл да е?“

„Мордред — прошепна съзнанието й. — Мордред е там и зъзне от студ. Мордред е нейде там и умира, докато ние си седим на топличко и пием кафе.“

Ала тя нищо не каза.

От една-две седмици в „Джанго“ нещата не вървели добре, разказа им Джо, но по това време той пиел здраво („поркал яко“ беше изразът му) и изобщо не забелязал, че публиката на второто му представление е около една пета от хората, дошли на първото шоу в града.

— Мамка му, така се натрясквах, че не забелязвах нищо и никого — призна им той. — Направо се отрязвах до смърт.

После някой хвърлил коктейл „Молотов“ през прозореца на клуба („коктейл «Молотов»“ беше израз, чието значение бе известно на Роланд) и преди да каже „Като си говорим за тъщата ми“, изведнъж навсякъде лумнали пламъци. Джо се втурнал към задната врата и тъкмо излизал на улицата, когато трима мъже („всичките чернокожи и огромни като играчи от Националната баскетболна асоциация“) го сграбчили. Двамата го държали; единият удрял. По едно време някой размахал бутилка — бум-бум, тра-ла-ла, стана тъмно, токът спря. Събудил се на някакъв тревист хълм близо до изоставено градче на име Стоунс Уорп (според табелите), което изглеждало като снимачна площадка за уестърн, след като всички актьори са си тръгнали.