Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
И друг път бе виждала строежа на двореца, но от разстояние, докато бе обикаляла града по работа. Толкова близо не бе идвала никога. Наистина щеше да бъде точно такъв, какъвто й го бе описвал Джаганг. Душата й се изпълни с благоговение. Докато наблюдаваше гледката, в главата й зазвучаха всички онези вдъхновяващи думи, с които я бе пленявал Брат Нарев в детството й.
Стените вече покриваха началото на прозорците на първия етаж. На някои места бяха положени гредите, върху които щеше да бъде вдигнат вторият етаж.
Но най—много я впечатли отвън. Каменните стени бяха ч украсени с картини, каквито тя никога не си бе представяла, че е възможно да съществуват. Съвсем в унисон с онова, което би казал Брат Нарев, картините бяха вдъхновяващи и убедителни. Ничи забеляза втренчени в тях хора, които ридаеха, потресени от изваяните от камък събития и разкрилата се пред очите им мизерна същност на човека. И от недостижимото съвършенство на Създателя. При подобни вълнуващи картини не можеше да има съмнение, че Орденът е единствената надежда на човечеството за спасение. Точно както бе казал Джаганг, това щеше да бъде дворец, предназначен да изпълва хората със силни чувства.
— Защо са тук тези колове? — попита Ничи Айшак, докато вървяха по широката павирана улица, от която едни наблюдаваха строежа на двореца, а други коленичеха и се молеха пред различни ужасни сцени, изобразени пред тях на камъка.
— Каменоделците — Айшак свали шапка пред коловете. — Говори се, че взели участие в бунта.
Ничи плъзна поглед върху разлагащите се трупове, набити на коловете.
— Че защо им е да взимат участие в бунта каменоделците? Нали си имат работа. Освен това те работеха върху сцените, изобразяващи величието на Ордена. Те най—добре от всички би трябвало да знаят, че единствената им надежда за награда в другия живот е да страдат в този.
— Не съм казал, че са участвали. Казах само, че така се говори.
Ничи не го поправи. Човекът е грешен. Не съществува някой, чиято смърт да не може да бъде оправдана. Включително и Ричард.
Много от камъните под защитните покриви, където бяха работили майсторите, стърчаха празни. Вече бяха издигнати скелетата, на които трябваше да се изкачат зидарите, за да довършат стените. Помагаха им роби, които качваха огромните каменни блокове на скелетата или носеха торби с хоросан, пръст или камъни, или пък дълбаеха дупките за занданите, в които щяха да бъдат хвърляни най—ужасните грешници и където престъпниците щяха да признават престъпленията си.
Работата бе много и тежка, но човек не може да иска градина, ако първо не си изцапа ръцете с пръст.
Ковачницата, намираща се на един от хълмовете над двореца, бе най—голямата, която някога бе виждала. С мащабен проект като този на Джаганг това бе обяснимо. Ничи изчака навън, докато Айшак отиде да намери ковача.
Звукът на чукове, удрящи стомана, специфичната миазма, димът, газовете, тръпчивият вкус в устата — всичко това й напомни за работилницата на баща й. За миг усети как сърцето й забързва ритъма си. Изведнъж отново бе превърнала в момиче. Почти с очакване погледна да зърне баща си да се приближава към нея с усмивка и с онези пълни с енергия сини очи.
Вместо това от сенките излезе мургав мъж. Не се усмихваше, в очите му блестеше заплаха. Отначало го взе за плешив. След това забеляза, че главата му е остригана нула номер. Някои от работниците на баща й, които работеха в непрекъснатата жега и мръсотия на пещите, правеха същото. Мрачното му изражение би накарало всяка друга жена на нейното място да отстъпи три крачки назад.
Докато вървеше към нея, бършеше ръцете си в някакъв парцал. Погледът му изследваше очите й по—внимателно от всеки друг мъж — освен Ричард, разбира се. Дебелата му кожена престилка бе прогорена на хиляди места.
— Госпожа Сайфър?
Айшак отстъпи встрани, сякаш слял се със сенките.
— Да, аз съм жената на Ричард.
— Странно, Ричард никога не ми е говорил за вас. Сигурно съм предполагал, че има жена, но никога не съм…
— Ричард е арестуван.
На намръщеното му лице внезапно се изписа загриженост, очите му се ококориха.
— Ричард е арестуван? За какво?
— Очевидно за най—тежкото от всички престъпления — измама на народа.
— Измама на народа ли? Ричард? Тези хора са се побъркали!
— Опасявам се, че не. Той е виновен. Имам доказателства.
— Какви доказателства?
Айшак се приближи — повече не издържаше.
— Парите на Ричард. Парите, които е заработил.
— Заработил! — Викът на Ничи накара Айшак да отстъпи назад. — Искаш да кажеш, които е откраднал.
Ковачът отново я гледаше изпод вежди.
— Откраднал? И от кого мислите, ги е откраднал? Кой го обвинява? Кои са жертвите?