Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Откакто стана началник на гарнизона в крепостта Пршемишъл, генерал Финк нямаше вече възможност да устройва често подобни зрелища и затова с голяма радост се залови със случая Швейк.
Швейк, значи, стоеше пред този тигър, който, седнал в средата на дългата маса, пушеше цигара след цигара, заповядваше да му превеждат показанията на Швейк и одобрително кимаше с глава.
Майорът предложи да направят телеграфическо запитване в бригадата, за да установят къде се намира сега 11-а бойна рота на 91-ви полк, към която се числял обвиняемият според показанията му.
Генералът се обяви против и заяви, че така се усложнява процедурата и се извращава истинският смисъл на това дело. Налице са пълните самопризнания на обвиняемия, че се е преоблякъл в руска униформа, а освен това и едно важно свидетелско показание, съгласно което обвиняемият си е признал, че е бил в Киев. Ето защо генералът предложи да се оттеглят на съвещание, за да могат веднага да прочетат и изпълнят присъдата.
Майорът обаче държеше на своето, че е необходимо да се установи самоличността на обвиняемия, тъй като въпросът имал необикновено политическо значение. С установяването на самоличността му можели да се открият и другите връзки на обвиняемия с бившите му приятели от поделението, към което се числил.
Майорът беше романтик-мечтател. Той говори още и за това, че всъщност се търсели известни нишки, че не било достатъчно просто да осъдят човека. Осъждането според него можело да бъде резултат само от известно следствие, което ще установи и известни нишки, които нишки… Той така се заплете в тия нишки, че не можеше да се измъкне от тях. Всички обаче го разбираха и одобрително кимаха глави, дори и сам генералът. На него тия нишки много му харесаха, на всяка от нишките на майора той си представляваше по един съдебен процес по кратката процедура. Затова и престана да възразява против предложението да се направи проверка в бригадата дали Швейк наистина се числи към 91-ви полк и кога е преминал на руска страна, през време на кои операции на 11-а рота.
През време на разискванията Швейк беше пазен зорко в коридора от два щика, след това отново го изправиха пред съда и още един път го попитаха към кой полк всъщност се числи. После го преместиха в гарнизонния затвор.
Когато се завърна в къщи след тоя несполучлив процес по кратката процедура, генерал Финк се излегна на кушетката и се замисли как собствено да ускори процедурата.
Той твърдо вярваше, че отговор ще получи скоро. Все пак обаче това нямаше да бъде оная бързина, с която се отличаваха неговите процеси, тъй като по програма следваше да се даде духовна утеха на осъдения, с което изпълнението на присъдата щеше да се забави напълно излишно с цели два часа.
„Все едно — помисли си генерал Финк, — можем да му дадем духовна утеха преди произнасяне на присъдата, преди още да са дошли сведенията от бригадата. Той и без това ще бъде обесен.“
Генерал Финк заповяда да повикат фелдкурат Мартинец.
Фелдкурат Мартинец беше един нещастен поп някъде от Моравия, попаднал на такова мръсно началство в службата си, че беше предпочел да стане военен. Той наистина беше човек с религиозна подкладка и с мъка на сърцето си спомняше за своя шеф свещеник, който бавно, но сигурно вървеше към гибел. Спомняше си как шефът му смучеше сливовата като същински смок и как една нощ насила поиска да му натика в кревата някаква скитница-циганка, която беше намерил край селото, когато се връщаше пиян-залян от спиртоваря.
Фелдкурат Мартинец си представяше, че със своята служба на фронта, където ще дава утеха на ранени и умиращи, ще може да изкупи и греховете на своя пропаднал шеф, който, връщайки се нощем в къщи, безброй пъти го беше будил и беше му казвал:
— Йеничек, Йеничек! Пълничката проститутка — в това е смисълът на моя живот!
Надеждите му обаче не се оправдаха. Започнаха да го подмятат от гарнизон на гарнизон, а там изобщо нямаше никаква друга работа, освен веднъж на две седмици да отслужи литургия в гарнизонния параклис за войниците от гарнизона и да се бори с изкушенията в офицерското казино. Там се водеха такива разговори, че в сравнение с тях пълничките проститутки на дядо поп му се струваха като най-невинна молитва към ангел-хранител.