Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво става?
— Какво имаш предвид?
— Това „спешно“ пренасяне на стари дрехи.
— Мисля, че това са вещи на стария принц — отговори сержантът. — И че принц Патрик мисли, че леля му би искала да ги притежава.
— Това го разбирам — каза Ру. — Разбирам и защо държаха да вкарат тези неща направо в двореца.
Намекваше за договора, чието съдържание знаеха и двамата.
— Но този товар можеше да бъде поверен на всекиго и после, защо беше това бързане?
— Може да е болна — каза Ерик.
— Едва ли — поклати глава Ру. — Изглеждаше така, сякаш е готова да смъкне панталоните на Дънкан.
— Пада си малко цапната в устата, нали? — засмя се сержантът.
— А може би дьо Лунвил просто ми прави услуга — каза Ру.
— Не и той — поклати глава Ерик. — Нито един от войниците не знаеше накъде тръгваме, дори нашата част в двореца. Твоето име бе посочено от службата на Канцлера.
— Което означава херцог Джеймс.
— Най-вероятно — отвърна Ерик и се прозя. — Уморих се. Защо да не поразсъждаваме за това утре? Освен това, какво ти пука дали работата е безсмислена, ако плащат добре?
Той стана и даде знак на хората си да си лягат. Ру остана сам. След малко дойде една прислужница и попита дали има нужда от още нещо. Усмихваше му се любезно. Той я изгледа оценяващо, но кимна отрицателно. После каза замислено на празния стол, на който допреди малко бе седял Ерик:
— Пука ми.
В Рейвънсбърг ги посрещнаха празнично.
Ерик и войниците му бяха напуснали Саладор сутринта след доставката, докато Ру и Дънкан се опитваха да открият следите на кодираните имена от тефтера с тайнствените сметки, който бе намерил Язон. Някои от тях бяха познати на Карли и като разпитваше внимателно по време на разговорите с вероятните хора, Ру бързо откриваше онези, които бяха отбелязани, че живеят в района на Саладор. При проверката на всяка сметка разкриваше различни причини, поради които Хелмут Гриндъл бе държал на подобна тайнственост и загадъчност. Всички, с изключение на един, се съгласиха да продължат да въртят бизнес с Ру и новата му фирма, а този, който се отказа, плати цялата дължима сума. Ру беше доволен от извънредния приход.
Ру не изпитваше нужда да се размотава в Рейвънсбърг и реши да изкара само една нощ тук преди да поеме към Крондор.
В „Червената патица“ се бяха събрали най-малко шейсет души и Ерик се радваше на вниманието им. Ру го наблюдаваше с известна завист. Винаги се бе славил в Рейвънсбърг като побойник и мошеник и макар да познаваше почти всички, имаше малко приятели. От друга страна, Ерик беше приятел на всички, включително и на Ру.
Младият търговец се усмихваше, макар че настроението му бе потиснато. Майката на Ерик, Фрида, която открай време беше буреносен облак за Ру, влезе откъм кухнята със зачервено като от слънце лице. Усмихваше се непрекъснато, като гледаше сина и съпруга си, които си говореха нещо. Ру трябваше да признае, че бракът се бе отразил добре на Фрида. Питаше се дали и той ще намери такова удоволствие при съпругата и семейството си. Като помисли за Карли, изпита известна тревога, макар че жените раждаха бебета от как свят светува, а и с какво ли би могъл да й помогне, ако беше при нея?
— Скучаеш, нали? — попита го женски глас.
Ру вдигна поглед и видя познато лице.
— Здравей, Гуен — усмихна се той.
Момичето седна до него и го потупа по ръката.
— Мислех, че мога да се видя с теб и братовчед ти — каза тя и кимна към другия край на помещението, където Дънкан бе потънал в разговор с някакво непознато момиче. — Изглежда обаче Илейн ме е изпреварила.
— Илейн? Сестричката на Бертрам ли? — Ру погледна отново девойката. Последния път, когато я бе видял, все още беше като клечка. Сега, след три години, определено бе станала млада жена.
— Ти как си? — Гуен разсеяно въртеше с пръсти кичур от косата си.
— Добре съм — отвърна Ру. — Сега съм собственик на фирма за товарни превози.
— Собственик? — усмихна се Гуен. — И как се уреди?
Ру й разказа за смъртта на партньора си и докато я занимаваше с подробностите, леко преувеличи собствената си роля. Междувременно Фрида мина и напълни чашата на Ру с вино, като при това даже му се усмихна.
— Променила се е — отбеляза младият мъж.
— Намерила си е добър мъж — каза Гуен.
— Кажи нещо за теб — каза Ру и отпи жадно от чашата.
Гуен въздъхна театрално. Като повечето от момичетата в градчето, тя прекарваше вечерите си край фонтана на централния площад и флиртуваше с местните младежи, но за разлика от повечето си връстнички, все още не се бе омъжила.