Спомен за светлина

Биргит предаде заповедта и сул-дам присви устни. Косата й беше обръсната от двете страни. Беше благородничка. По волята на Светлината, Елейн отново бе успяла да я обиди.

- Ще го направя - каза жената. - Макар да ми е непонятно защо някой от вас ще иска да бъде Изцерен от животно.

Сеанчанците не гледаха с добро око на възможността да ги Церят дамане. Поне така твърдяха непрекъснато - това обаче не ги беше спряло да учат, макар и с неохота, пленените си жени на сплитовете, след като вече бяха видели какво предимство дава това в боя. Но доколкото беше чувала Елейн, благородниците рядко приемаха този Цяр.

- Да вървим - каза Елейн и махна на войниците си да останат, за да ги Изцерят.

Биргит я изгледа накриво, но не възрази и двете забързаха към командния пункт на сеанчанците.

Беше голям колкото къща и беше закътан в един овраг с високи стени при южното подножие на хълма Дашар - бяха го преместили от върха, защото Мат се безпокоеше, че ще е твърде оголен горе.

Елейн се остави на Биргит да й помогне да слезе от Лунна сянка - Светлина, колко тромава започваше да се чувства. Като кораб в пресъхнало пристанище. Стегна се, за да се овладее и да си придаде приличен вид. Спокойно лице, чувствата - под контрол. Оправи косата си, приглади роклята, закрачи към командния пункт и ревна:

- Какво в името на всички проклети двупръсти тлъсти тролокски изчадия правиш, Матрим Каутон?

Думите й, естествено, го накараха да се ухили и той вдигна глава от масата с картите. Носеше шапката и палтото си върху някакво много хубаво копринено облекло, което сякаш бе ушито, за да отива на цвета на шапката, включително с кожичките на маншетите и яката. Това май намирисваше на някакъв компромис. Защо си беше вързал розова панделка на шапката обаче?

- Здрасти, Елейн - каза Мат. - Сетих се, че мога да очаквам да те видя скоро. - Махна към един стол с червеното и златното на Андор. Беше омекотен с възглавнички и на масичката до него вдигаше пара чаша чай.

„Да те изгори дано, Матрим Каутон - помисли тя. - Кога пък стана толкова умен?”

Сеанчанската императрица седеше на трона си. Мин бе до нея, увита в толкова коприна, че щеше да стигне за шивашки дюкян в Кемлин за две седмици. На Елейн не й убягна, че тронът на Фортюона е с два пръста по-висок от нейния. Проклета, непоносима жена.

- Мат. В лагера ви има драгхари.

- Проклятие! Къде?

- Трябваше да кажа: „имаше драгхари”. Справихме се с тях. Трябва да кажеш на стрелците си да пазят по-добре.

- Казах им - оплака се Мат. - Кръв и пепел! Някой да провери стрелците, че ще ги…

- Велики принце! - каза един сеанчански вестоносец от входа, падна на колене, след което се просна на земята и продължи: - Стрелковият вал е разбит! Нападнат е от конници шараи - прикрили са атаката си с дим от огнени кълба.