Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мисис Мърдл ги познава. И мистър Спарклър. Всъщност — каза мистър Мърдл — струва ми се, че едното от младите момичета е направило впечатление на Едмънд Спарклър. Той е влюбчив, и… струва ми се… победата…
Тук мистър Мърдл спря и се загледа в покривката на масата; така правеше винаги, когато разбереше, че е наблюдаван или слушан.
Адвокатът беше необикновено доволен, че семейство Мърдл и това семейство вече са влезли във връзка. Той заяви тихо през масата на Епископа, че това е аналогичен пример на онези физически закони, които казват, че които си приличат, се привличат. Той гледаше на тази притегателна сила на парите към парите като нещо особено интересно и любопитно. Нещо необяснимо сродно с магнетизма и гравитацията. Епископа, който пак бе слязъл на земята, когато подхванаха тази тема, се съгласи. Той каза, че наистина е от голямо значение за обществото, когато човек, който неочаквано е получил власт да върши добро или зло на обществото, се слее, така да се каже, с по-висшата, по-гигантската сила, чието влияние (както при случая с нашия приятел, на чиято трапеза седим) обикновено действува в съгласие с най-добрите интереси на обществото. По този начин, вместо да имаме два съпернически и борещи се пламъка, единият по-силен, другият по-слаб, всеки от тях да дава бледа и несигурна светлина, ние получаваме слята, силна и ярка светлина, чиито благодатни лъчи пръскат равномерна топлина по цялата страна. Епископа, изглежда, много хареса изказването си по въпроса, та се разпростря по-нашироко, през което време адвокатът (за да не загуби един заседател) се преструваше, че е в краката му и гълта неговите поучения.
Вечерята и десертът траяха три часа, та срамливото депутатче така замръзна под сянката на лорд Десимъс, че дори и храната, и напитките не можаха да го сгреят. Лорд Десимъс, като висока кула в равнината хвърляше сянка през цялата маса, скриваше светлината на уважаемия депутат, смразяваше го чак до мозъка на костите и го накара да добие страшна представа за разстоянието между хората. Когато той предложи на нещастника да се чукнат, черната му сянка падна върху него и съвсем го обърка; а когато каза: „За ваше здраве, сър“, около него всичко опустя и хората изчезнаха от очите му.
Най-после лорд Десимъс закръжи между картините с чаша кафе в ръка и даде повод за размисъл на всички умове относно вероятностите да спре да кръжи и да даде възможност на по-дребните птички да запърхат до горния етаж; нещо, което не можеше да стане, докато той не разпери благородните си крила и литне в тази посока. След няколко безплодни размахвания на крилата най-после той се понесе нагоре към приемните стаи.
И тук възникна една трудност, както става винаги когато двама души са поканени нарочно на вечеря, за да разговарят по някой въпрос. Всички (освен Епископа, който не подозираше нищо) знаеха отлично, че тази вечеря е изядена и изпита с определената цел лорд Десимъс и мистър Мърдл да си поговорят пет минути. Така внимателно подготвеният случай дойде — и сега стана ясно каква голяма изобретателност е нужна, за да се съберат двамата вожда в същата стая. Мистър Мърдл и благородният му гост упорито обикаляха в противоположните краища на стаята. Напразно любезният Фърдинънд докара лорд Десимъс да погледа бронзовите коне близо до мистър Мърдл. Тогава пък мистър Мърдл се изплъзна и се отплесна нанякъде.
Тъкмо докара мистър Мърдл при лорд Десимъс да му разкаже историята на уникалните дрезденски вази, лорд Десимъс се изплъзна и отиде нанякъде, докато той още приближаваше своя човек до целта.
— Виждали ли сте подобно нещо? — запита Фърдинънд адвоката, след като бе разкарван напразно няколко пъти.
— Често — отвърна адвокатът.
— Остава само аз да натикам единия в един ъгъл, а вие да натикате другия — каза Фърдинънд, — иначе в края на краищата няма да излезе нищо.
— Много добре — каза адвокатът. — Аз ще натикам Мърдл, ако искате, но не милорда.
Както беше раздразнен, Фърдинънд се разсмя.
— Дявол да ги вземе и двамата! — каза той, като си погледна часовника. — Искам да се измъкна. Какъв бяс им пречи да се съберат? И двамата знаят какво искат и какво смятат да правят. Гледайте ги!
Те продължаваха да се мяркат в противоположните краища на стаята, като всеки от тях смешно се преструваше, че не мисли за другия, а то беше така очевидно, като че ли мисълта беше написана с тебешир на гърба му. Епископа, който преди малко бе участвувал в групата на адвоката и Фърдинънд, но чиято наивност и святост пак го бе изключила от темата, се приближи до лорд Десимъс и се впусна в разговор с него.